Всъщност знаем, че скоро астероид ще удари Земята, в почти всяко значение на думата „скоро„, защото това се случва постоянно.
На 22 октомври над източната част на Тихия океан в земната атмосфера изгоря астероид. Ако не сте чули за него, това е така, защото той беше широк само около метър. Единствената причина, поради която 2024 UQ получи известно медийно внимание, беше, че този обект бе забелязан предварително.
Доскоро да се забележи астероид в космоса навреме, за да се предвиди ударът му в земята, беше много рядко събитие, но 2024 UQ стана третият път, когато това се случи тази година.
Междувременно много други пристигат без предупреждение. Няма минимален размер, за да може нещо да се счита за астероид, така че вероятно всички парчета от комети, които предизвикват светлинно шоу по време на последните метеоритни дъждове като Орионидите или Тауридите, се броят.
Съвсем спокойно обач някой може да каже, че тези обекти не се удрят точно в Земята, а само в атмосферата.
Но дори ако изискването е да се удари в земя или море, такива метеоритите пак се срещат достатъчно често. Първата от трите предсказани срещи с нашата атмосфера, астероид 2024 BX1, произведе фрагменти, които са известни като метеоритите Рибек, по името на германското село, намиращо се най-близо до мястото, където падат. Бяха събрани приблизително 200 и въпреки че общата маса е по-малка от голяма бутилка газирана напитка, това е много голям удар по Земята.
Добре, по въпроса – ще пада ли нещо достатъчно голямо, за да нанесе сериозни щети.
Някои от метеоритите, за които споменахме, моеха да представляват проблем, ако случайно някой се окажеше на точното място, но все пак не са такъв повод за притеснение, за които хората се притесняват.
Във вътрешната Слънчева система колкото повече увеличаваме обема, толкова по-малко обекти ще намерим с такъв обем – и следователно толкова по-малка е вероятността да се сблъскат с нас.
Има два начина за изчисляване на вероятността нещо опасно да се удари в Земята.
Единият е да се наблюдава всеки обект с орбита, която доближава до Земята, и да се изчисли каква е вероятността да ни удари. В траекториите на тези обекти има известен хаотичен елемент, така че пълна сигурност не е възможна. Теоретично друга космическа скала може да удари популярния метеорит Апофис с нужната сила, че да го пренасочи и в крайна сметка да се удари в Земята през 2029 или 2036 г., но шансовете са нищожни.
Животът ви е прекрасен, ако това е най-голямото нещо, за което се притеснявате.
Ако обект с размерите на астероида-убиец на динозаврите (приблизително 10 километра) се рееше из вътрешната част на Слънчевата система и имаше шанс да удари Земята през следващите няколко века, щяхме да знаем за него. По-рано днес обект с диаметър 100 метра премина покрай Земята на приятното разстояние от около 5,4 милиона километра, или 14 пъти по-далеч от Луната. Тово е достатъчно голям камък, за да унищожи град, ако се удари, а фактът, че обозначението на обекта е 2024 VQ4, ни казва, че сме го открили едва тази година, което показва, че все още има пропуски в знанията ни.
Това не е уникален пример, вчера беше ред на 2023 WK3 да премине покрай нас на 16 лунни разстояния, а той е почти три пъти по-широк от VQ4.
Според оценките на НАСА във вътрешната Слънчева система има около 25 000 обекта от този клас по големина, а ние сме открили около 40% от тях. Тъй като нито един от тези, за които знаем, не представлява голяма опасност за дълго време, най-вероятно и неизвестните не представляват такава, но все пак не можем да бъдем сигурни.
Дори когато вече следим всичките 25 000, това пак не може да ни даде пълна оценка на опасността само по себе си, защото не взема предвид възможността нещо, вероятно комета, да навлезе от външната част на Слънчевата система и да разбърка нещата. Смятаме, че дългопериодичните комети, които не са се доближавали до Слънцето от векове, имат по-малък шанс да ни ударят от останалите. Въпреки това те могат да представляват по-голям дял от заплахите, които са достатъчно големи, за да нанесат щети на цялата планета.
Другият начин да се определи опасността е да се разгледат историческите данни.
Имали сме една експлозия, достатъчно драматична, за да рани 1500 души, макар и никой да не е загинал. Разумно е да очакваме, че нещо подобно ще се случи отново през следващите няколко десетилетия, макар и да нямаме представа кога.
Единственият скорошен пример за нещо значително по-голямо от Челябинското събитие е Тунгуска през 1908 г. Не знаем дали подобни инциденти се случват веднъж на век или веднъж на хилядолетие, но е много малко вероятно да са по-чести.
Доколкото ни е известно, Земята е била ударена само веднъж от нещо достатъчно голямо, за да причини световни разрушения, откакто животните са се появили преди около 600 милиона години. За това време тук е имало поне 5 масови измирания, но само последното изглежда е от астероид, а не от вулкан.
Въз основа на това можем да преценим, че шансът нещо подобно да се случи отново през дадена година е около 1 на 600 милиона. Дори и в продължение на един век шансът е значително по-малък от 1 на 1 милион.