Как Украйна и Полша успяха да заровят томахавката от Студената война
Разделянето на леви и десни, на верни и неверни, на големи и малки. Всичко това помага само на страничните наблюдатели да правят чудеса, когато става въпрос за контрол. Философите отдавна са забелязали как е достатъчно да се начертае линия – дали това ще е червена или синя, няма никакво значение – работи през цялото време.
Работи и сега, но с някои изключения. Хората са социални същества, които могат да преценяват малкото и по-голямото зло, а в случаи на криза ще успеем да стигнем до едно особено заключение – доброто има шансове да победи. Един поглед към границите на Украйна и Полша показва точно това и може би точно тази война ни доказва, че явно е дошло времето да говорим за края на една вражда, начертана още през 1939 г.
В началото на Втората Световна война ще открием сериозна агресия и насилие точно по границите на тези две страни. Патрулите – представители на СССР и Германия ще покажат как се решава съдбата на милиони, при това без особен опит да се мисли. Самият Хитлер е казал, че е много хубаво как хората не мислят. След като в Полша започва големият лов на вещици, повечето евреи и политически фигури бягат към Украйна.
Надеждата е, че там поне ще бъдат спасени, докато не се оказва, че Хитлер има други планове и започва да се движи именно натам. Украинското малцинство, което бяга още през 30-те години ще даде началото на масово прочистване. Крайно десните организации на Украйна също ще последват примера и ще отвърнат с агресия. След 1945 г. СССР ще помогне за депортирането на поляци от Западна Украйна към Източна Полша. Хитлер и Сталин ще успеят да сложат край на една от мулти-етническите граници, за да може да са сигурни, че никога повече няма да има каквито и да е отношения, засявайки само омраза.
Дори и след войната ще открием, че комунистите на Източна Европа ще продължат да поддържат разделението между Украйна и Полша. Не случайно продължава да се говори как Русия трябва да продължи да влияе и контролира своята съседка, следвайки много добре познатите стари легенди в това отношение. Според новата и пренаписана история, Москва винаги е защитавала Украйна от Полша и този вид омраза продължава да се насажда агресивно. През 80-те години местните феодали на новата идеология няма да забравят да правят различни срещи и да говорят за „идиотите от Полша“, за „Нацията на хулиганите“ и още много други.
Полските туристи също не остават длъжни и често ще напомнят как някога Лвов е бил именно полски град. Налични са и много различия от страна на литературата. Украинците превеждат полска литература и я разпространяват, впрочем полските книги са възможно най-много, спрямо всяка една друга държава в СССР. Въпреки това ще открием, че няма нито една преведена книга от украински на полски. Този феномен се появява едва след първите месеци на управление на Никита Хрушчов, който бърза да премахне дейностите на Сталин, активни от 1956 г.
По това време Варшава вече иска да открие мост до Киев и да реши този проблеми, размразявайки нулевите отношения. При това го прави много преди благословията от Кремъл. Междувременно в Москва продължава да се говори за ксенофобия и качество на расите. Според бившия полски външен министър Радослав Сикорски, в Кремъл винаги ще се говори за изкуствената страна „Украйна“, която е започнала своето съществуване едва от 2008 г. и с плаването на тази идея ще открием и наличието на различни полски ухажвания, че някогашната Източна Полша ще бъде сега Западна Полша.
Дори и в момента се използват най-различни пропаганди и опити към Полша не само да обясни и оправдае войната, но дори и да затвори граници. След като тези опити се провалят, скоро ще се твърде, че Полша е хиена, която чака да ръфа костите на трупа на Украйна. Оказва се, че материалите от март не могат да помогнат и точно по тази причина се откриват нови и още по-интересни методи. Въпреки големият зор за постигане на нова разделителна линия, двете страни показват невероятна съпротива и в някои от най-тежките моменти на нужда, подадоха ръце. Смята се, че първите контакти се осъществяват след смъртта на Сталин.
Дори и Полша да остава под катинара на СССР, местните лидери намаляват значително цензурата и започват да работят в правилната посока, опитвайки се да позволят малко по-голяма свобода на своите граждани. Оказва се, че именно там се коментират теми, които са забранени в СССР. По това време полското издание „Приятелство“ пуска някои интересни статии относно репресиите, които са извършвани от сталинисти върху украинската интелигенция.
Полските издателства сътрудничат с украинските интелектуалци и им помагат да се борят с репресиите, издавайки техните книги. Поетът Лина Костенко, който публикува някои интересни гледни точки за Съветска Украйна през 60-те години на миналия век ще даде ясен сигнал, че все повече хора осъзнават как горивото за тази фалшива провокация не може да работи така, както е било преди. Малко след това ще открием, че когато войната започна, вратите бяха отворени, а старата омраза и измама изгоря с първите ракетни удари.
Освен това не е трудно да видим, че през последните няколко години започна да се работи с локалната икономика, която по това време позволява по-добро образование и размяна на блага от различните производства. В този период имаше дори културна размяна, защото групи от едната и другата страна се събираха за общи концерти, възстановявайки счупеното, опитвайки се да постигнат разбирателство. Бавно и сигурно започва да се забелязва и малко повече развитие в забравения сектор, като отношенията се затопляха.
По време на Студената война, пътуващите от Полша и Украйна ще носят различни материали, които са забранени от цензурата и ще показват истината. Обявяването на независимост прави отношенията още по-добри, защото двете страни ще свалят по-сериозните изисквания за преминаването на граници и самите поляци ще побързат да се откажат от всякакви териториални интереси. Днес същите отношения са изключителен пример, където езикът на омразата не е необходим.
Демокрацията там върши работа, но въпреки това не трябва да забравяме, че и историята не е забравена. Този път, когато завалят всички обиди и обвинения, получателят се интересува от източника на изсипваната омраза. След 2014 г. активното изковаване на добри отношения със западните съседи също дава позитиви. Връзката се гради на социално, културно, икономическо и политическо отношение и прави партньорства, които доказват, че агресията не е необходима, когато има ясно поставени искания и отношения.
До февруари 2022 г. ще открием, че украинци работят в Полша и поляци работят в Украйна. С избухването на войната нямаше никакво съмнение, че всички врати ще бъдат отворени. Опитите да се говори за етнос, религия, отношение или история, практически водят до един особено добър и разумен отговор на финала.
