Къде Владимир Путин видя нацисти и защо тръгна да „спасява“ света от тях
Преди руските сили да решат да направят своята голяма екскурзия до Украйна и да се маскират като специална операция – очевидно нов синоним на война – лично самият Владимир Путин публикува свое интересно есе по темата за Украйна, разпространявайки го на английски, руски и украински в официалния правителствен сайт. Путин коментира съветските лидери, които създават държавата Украйна през далечната 1922 г. и макар същият да не заслужавал своя суверенитет през цялата история, исторически винаги трябвало да се смята за руска територия.
След като Украйна обявява своята независимост през 1991 г. е сигурно, че нищо няма да бъде повече същото. Според президентът, повечето украински лидери са се постарали да митологизират историята и да я пренаписват, като основната им мисия е била да премахнат всичко руско, което може да се открие, както и всяка връзка между Русия и Украйна. Вместо да казват, че някога са били руснаци или изобщо някога са били руска територия, елемент, който Путин иска да чете, украинците са започнали да пишат само, че някога са били част от Руската империя, а след това и от СССР, докато са били под пълна окупация.
Историческата реалност на модерна Украйна е по-сложна, отколкото представената версия на Путин, особено след като говорим за поне 1000 години в промяна на религията, границата и местното население. Правени са много опити да се открият всички възможни фракции в Украйна, както и да се диверсифициране географската им следа, но освен по-сложна и почти невъзможна за анализ територия, друго не е постигнато.
През вековете, Русия и Австро-Унгария, Полша и Литва имат много обща юрисдикция върху Украйна. Първите им опити за край на външно влияние, могат да се открият още през 1917 г. с формацията Украинска Народна република. Русия започва своята дълга битка за установяване на контрол над Украйна, правейки го част от СССР с поставянето на свое собствено правителство до преди Втората Световна война. Логично е, че след като Германия успява да превземе цялата страна, всички опити за контрол са приключени. Дебатът обаче остава, защото никой не може да посочи или да бъде категоричен как трябва да се чете историята по време на война.
Според мнението на Путин, модерната украинска независимост е започнала не през 1917 г., а през ВСВ. Под контрола на немската армия, Украйна между 1941 и 1944 г. е започнала да ражда украинско движение, което се опитвало да се отцепи от нацистите и да се бори за страната си. В следващият момент именно Червената армия трябва да се разглежда като освободител на Украйна, а с това трябва да се забрави и следващата окупация.
Заключението на Путин за този период показва, че Украйна е била притисната да се бори за независимост от нацистите, но не и от СССР. Според някои изследователи като Маркиян Добчански, подобни твърдения са циничен опит за борба в информационната война и често могат да повлияят на мнението на всички останали хора.
Добчански е сред хората, които всеки път предизвикват Путин на публичен дебат, за да говорят за неговата версия за нацизма и окупацията в Украйна по време на съветското господство, като винаги е питал какво точно трябва да е отношението на страната, която е притисната от двете страни като буфер. Всеки един от експертите, които търсят своя отговор, показват много ясно, че всичко започва с падането на Руската империя, когато десетки хиляди украинци се борят срещу болшевиките и се опитват да установят свой собствен парламент и независимост.
Битката продължава до 1922 г. и след победата на Червената армия, Украйна веднага трябва да приеме новата идеология, както и да се поклони на Съветския съюз безусловно. Това ясно ни показва, че Украйна е живяла много кратко в някакъв свободен режим в началото на XX век. Путин, според Добчак, пропуска много удобно този период и продължава да разказва история, която няма нищо общо с истинските факти.
Путин не коментира и този факт, продължавайки да фантазира една съвсем друга история, в която едва ли не СССР е бил спасителния пояс за страната – елемент, който може да бъде открит и за други страни като Полша. Да не забравяме, че една от любимите теми – холодоморът или един от най-големите геноциди, извършени срещу Украйна по време на управлението на СССР, също е изключително забравен, но приятната амнезия на руски лидер не може да бъде тормозена или изпитвана с факти.
По това време повече от 3.9 милиона души умират от глад или около 13% от украинската популация в началото на 30-те години на миналия век. По това време украинските фермери отказват да предоставят своята земя на популярните трудово-земеделски кооперативни съюзи и точно по тази причина получават едно от най-суровите си наказания. Елитът, който може да даде някаква форма на отпор е преследван и избиван.
С инвазията на Германия през 1941 г. ще открием, че някои украинци, особено онези от западните части на страната, започват да ги гледат като освободители. Едва ли са очаквали ситуацията да е по-лоша, отколкото със СССР като закрилник. Нито един украинец не иска да живее с германците, нито пък с руснаците, но понякога трябва да се избира по-малкото зло. Големият натиск на Украйна е да създаде своя независима страна, нищо друго не е от значение.
И точно тук идва големият проблем. Да, в Украйна е имало Холокост, но по това време не можем да открием нито една от останалите велики сили, която да го предотврати, следователно размахването на пръсти и коментирането няма как да бъде използвано като разумен вариант. По това време абсолютно никой не може да се мери с немското оръжие, следователно не можем, а и не трябва да очакваме чудеса от украинеца. Да, България със сигурност е била за пример, но България е съвсем различна страна, в която все още е имало достатъчно интелигентни и разумни хора, да не говорим, че малцина са имали Борис III на тяхна страна.
По това време според Путин, украинските националисти са лоши, защото са се борили със Съветския режим, а в един момент не е трудно да забележим, че сякаш всички държави са се изправили срещу този режим. Путин е критикът, който ще осъжда колаборацията на украинци с нацисти, сякаш СССР никога не е бил в съюз с Нацистка Германия, отново кой и за какво точно съди? И така стигаме до 24 февруари, в който се заговори за денацификацията – прословутото заклинание. Какъв е проблемът с украинците и Холокоста? Добре, от една страна са лоши, защото някои са съдействали на германците, но от друга не трябва ли да са добри, защото са се опитвали да бъдат независими, кое е правилното?
Всеки път, когато историята на Русия, изградена изцяло на фалшификация, заличаване на следи и преписване на някакви магически способности, започне да се оспорва, отговорът на Русия е да обвини някой в нацифициране. И добре, но може ли да говорим за нацизъм, след като се смята, че едно от най-големите зверства в Украйна е извършено именно в покрайнините на Киев. Според статистиката, всеки четвърти евреин е бил убит именно в Украйна. За съжаление не трябва да забравяме, че по-голямата част от Втората Световна война не се води в Русия, а голяма част от нея се е развила именно в Украйна и Беларус, както и някои от по-големите части на Западна Русия.
По време на немската окупация, няколко милиона украинци са изпратени на работа в немски лагери, ферми и фабрики. Според немците, Украйна е много по-високо в йерархията спрямо Русия и точно това дразни много бившия СССР. По това време нацистите продължават да вадят факти за украинската култура и национален интерес, тоест те са предлагали точно това, което домакините са искали да чуят. По това време никой не харесва и двете страни, но след като нацистите са склонни да предоставят независимост, това пак трябва да се разглежда като крачка напред.
Обещанието на Хитлер и компания е, че след войната ще получат всичко, което искат, докато не идва 1945 г. и Германия не пада. По това време именно Степан Бандера, който решава, че така или иначе е твърде изморен от СССР, започва да се сражава на страната на нацистите. И това не е изненадващо, особено след като говорим за страна, която е помогнала за избиването на милиони, при това в мирно време. Да, същият днес е герой на Украйна, като не трябва да забравяме, че страната е била притисната от две страни и трябва да намери възможно най-доброто решение, а и също така никога не е била разглеждана като страна.
И както обикновено се случва, модерната философия показва, че за да има война, врагът трябва да се обезличи. Поради този факт ще открием, че украинските националисти винаги трябва да са нацисти, защото само това е последното удобство на фалшивата прокламация на Русия. От 2014 г. насам продължава да се говори за агресия, за нацизъм, за фашизъм и всякакви други химерни същества. От друга страна е странно да коментираме как точно изглеждат руските нацисти, както и фашисти, носещи същите свастики. Не е ли срамно, а може би и дори смешно, че през 2022 г. продължава да се говори за баба Яга под леглото?
След анексирането на Крим, логичното се случва, Украйна започва да признава своите герои, които са се борили срещу СССР, при това не само по време на Втората Световна война, а и преди това. Никой не може да отрече, че руското влияние е било „положително“ за Украйна. Топлите чувства продължават да присъстват в тази сцена. Изведнъж, когато пропагандата трябва да отстъпи, Украйна спира да разглежда СССР като освободител, а като злодей. Разкриването на истинската самоличност никога не е било трудно.
През 2015 г. е повече от логично, че Украйна направи следващата стъпка към затварянето на вратите. Всички комунистически паметници бяха премахнати и улиците започнаха да се прекръстват на герои, които са достойни в историята на Украйна. Легализацията разрови и някои стари рани, все пак някои от посочените герои са били част от помощниците в Холокоста.
Не можем да избягаме от този факт, но в този момент, когато от едната страна идва старият бич, докато властва другия, не е ли редно да забележим избора на по-малкото зло? Няма напълно добри в тази история, дори историците са съгласни с това, но все пак ще открием, че е редно поне да се подчертае баланса и дали някога е имало почитатели на нацизма в Украйна, това трябва да бъде дебат само на локално ниво.
Странното е, че дори и днес Украйна не може да има националисти или патриоти, те веднага ще се разглеждат като нацисти от страна на Русия. Дългата информационна война не се води от днес или вчера, тя продължава да съществува от падането на СССР и досега. Отношенията между тези две страни са най-често като отношения на колония и колонизатор и всеки път, когато няма разбирателство, колонията трябва да се накаже.
Дълго време санкциите на газта се оказаха действаща система, до момент, в който самата Украйна реши, че повече няма да играе по тази свирка. На финалът виждаме крайния резултат, търсене на нацисти, повтаряне на една и съща мантра и Европа, която за пореден път се сблъсква с рецесия.
