Добре ли е, ако изритаме куче робот?

Когато млада жена в град Бризбейн вижда робот с формата на куче да тръгва към нея, тя прави нещо, което много от нас може би са изпитвали желание да направят: рита го солидно в главата.

В края на краищата, кой не се е изкушавал да налети на „интелигентните“ технологии, които ни разочароват може би толкова често, колкото и ни служат? Дори ако някой не одобрява действието на младата жена (или симпатизира на Стъмпи, „бионичното четириного“; модел, използван също от руските военни), нейният импулс е съвсем нормално човешки.

Тъй като изкуственият интелект и роботиката все повече се използват, за да ни шпионират и полицайстват, един такъв малък бунт може дори да е знак за здрава демокрация, в която сме здравословно подозрителни и понякога наложително враждебни към роботите от всякакъв тип и размер.

Въпреки това много хора имат интуитивната нагласа, че „насилието“ спрямо роботите е грешно. Въпреки това, както показват изследванията, етиката около ритането на едно куче робот е по-сложна, отколкото се предполага.

Роботите не изпитват болка – ами хората около тях?

Ако роботите някога добият съзнание и станат способни да мислят и чувстват, тогава би било също толкова погрешно да се рита куче-робот, колкото и истинско куче или може би дори човешко същество. Но днешните са все още само машини и не усещат нищо, така че не можем да кажем, че ритането им е грешно понеже наранява робота.

Освен това, ние все още не знаем какво ни кара да имаме съзнание и съответно нямаме представа как да произведем съзнание и респективно чувствителност у един робот. Така че в обозримо бъдеще не е нужно да се тревожим, че ще роботите да страдат.

Но има и друг. Една очевидна причина да критикуваме хората, които повреждат роботи, е, че тези роботи често са собственост на друго лице, което всъщност може да не се почувства много добре, когато роботът му бъде повреден. Но това третира робота като вещ и не обяснява защо може да проявим съжаление към него като към живо същество.

Това, че другите хора ще се почувстват някаква скръб, когато ни видят да ритаме куче робот, ни дава причина да не го правим. Но от друга страна това не е много сериозна причина, тъй като някои хора може да се разстроят от която и да е наша постъпка въобще, включително от неща, които очевидно са правилни.

Дали ритането на роботи е път към истинско насилие?

Някои философи твърдят, че насилието срещу роботи е погрешно, защото прави по-вероятно извършителят или може би свидетелите да се държат насилствено спрямо същества, които всъщност имат способността да страдат. Тоест, злоупотребата с роботи може да повдигне бариерите пред злоупотребата с хора и животни.

Тази линия на аргументация, която също се използва при критиките „насилствените“ видеоигри, всъщност е разработена от немския философ от 18-ти век Имануел Кант, за да обясни защо (според него) жестокостта към животните трябва да бъде спряна.

Кант отрича, че самите животни са достойни за морална загриженост, но се притеснява, че хората, които ги малтретират, ще развият „навици на жестокост“. Тези навици след това ще ги накарат да се държат лошо към онези, към които това според Кант има значение – човешките същества.

Следователно начинът, по който се отнасяме към роботите, които представляват хора и животни, може да даде отражение върху начина, по който се отнасяме към съществата, които репрезентират.

Трудно е да не се съгласим с тази логика. В края на краищата цялата рекламната индустрия е изградена върху идеята, че ако хората свързват определени предмети или действия с удоволствие, това може да промени поведението им. Така че може би някой, който обича да рита куче робот, е по-вероятно да зарита истинско куче в бъдеще.

Но проблемът с този аргумент е, че той често не се потвърждава в реалния живот, когато погледнем статистиките.

Например твърдението, че играенето на агресивни видеоигри прави хората по-склонни да проявяват насилие в реалния живот, е силно оспорвано. Повечето хора могат доста ясно да разграничат фантазията от реалността и може да са в състояние да се насладят на безопасно представяне на насилие, като същевременно не опражянват истинското насилие.

„Какъв човек би действал така?“

Една алтернативна линия на критика към насилието върху роботите се фокусира върху това какво изразява нашето отношение към роботите тук и сега, а не върху това как то може да повлияе на поведението ни в бъдеще.

Начинът, по който се отнасяме към роботите, може да каже нещо за това как се чувстваме към нещата, които те репрезентират. Може да говори нещо и за нас самите.

Ето пример за по-ясно: представете си, че срещате някой, който се отнася добре с „мъжките“ роботи, но зле с „женските“. Този модел на поведение изглежда като да прикрива (доста неуспешно) някакъв сексизъм. Или си представете, че виждате бившето си гадже да се смее диаболично, докато бие робот, направен по ваш образ и подобие, с бейзболна бухалка. Би било трудно да не си помислите, че това илюстрира или поне ефирно загатва отношението на този човек към вас.

Няма значение дали тези действия правят хората, които ги извършват, по-склонни да се държат лошо в бъдеще. Действията могат да изразяват нагласи, които сами по себе си са морално погрешни.

Както Аристотел казва в своята „Никомахова етика“, един от начините да решим как трябва да действаме в определена ситуация е да се запитаме: „Какъв човек би действал така?“

Когато разсъждаваме за етиката на отношението ни към роботите, трябва да помислим и за това какви хора ни разкрива, че сме. Това може да е по-примамлива причина да контролираме нрава си дори в отношенията с машините – или в бъдеще да наритаме всеки военен и полицейски робот, които видим по улиците.