21 години от потъването на Курск
„Часът е 13:15. Моряците от 6-а, 7-а и 8-а секция се преместиха в 9-а. Общо сме 23-а души. Решихме да се съберем, защото никой от нас не може да избяга. Пиша това в пълен мрак. Изглежда, че нямаме шанс. Може би 10 или 20 процента. Надяваме се, че някой поне ще прочете това. Хората от 9-а секция се опитват да излязат. Поздрави на всички, няма нужда от отчаяние.“, това е прощалното писмо на лейтенант Дмитри Колесников. 27-годишният моряк е част от екипажа на Курск.
Съдбата на атомната подводница, която преди 21 години достига дъното на Баренцово море и до днес оставя мнозина да се лутат сред конспирациите. Официалната версия, поне според мнозинството източници, започва и приключва с идеята, че се детонира торпедо, което потапя гордостта на руския флот. Същата подводница е и един от малкото плавателни съдове, които продължават да съществуват като проект и след падането на Съветския съюз. Захранвана с атомни реактори, подводната лодка разполага с достатъчно мощ, за да неутрализира самолетоносачи, а торпедните отсеци, както и ракетните силози, могат да изстрелват тела с ядрена бойна глава.
Според различни руски източници, подводната лодка е представлявала сериозен интерес за западното разузнаване. И до днес, теориите са изключително разнообразни и представляват интерес за любителите, но пък една от най-спряганите е свързана с подводна битка и твърде много игра на нерви:
Френския режисьор Жан-Мишел Кари, Курск е била пряко наблюдавана от две американски подводници. Французинът смята, че има сблъсък, но в предната част се вижда и подозрителна вдлъбнатина, която, според различни конспиратори, напомня за пробойна от торпедо MK48. След сблъсъка, сонарите на втората подводница от клас „Memphis“ регистрират звукова вълна, наподобяваща отваряне на торпедните шлюзове и в паниката, капитанът нарежда изстрелване на въпросното торпедо. Руският генерал Валери Манилов споделя в пресконференция в Москва, документирана от TheGuardian, че на дъното на Баренцово море, близо до бреговете на Мурманск, има обект, който се пази от руски бойни кораби. Разузнаване по-късно допуска, че мистериозният подводен кораб е от клас „Толедо“ и вече се намирал в шотландска подводна база.
Разузнавателни сателити забелязват скоро и втора подводница, която акустирала на пристанището Haakonsvern. Официалната версия е, че плавателният съд имал нужда само от презареждане, но бавното напускане със скорост от едва 17 км/ч сякаш крие други подводни рани. Според адмирал Владимир Куройедов, около 80% от инцидентите в Баренцово море стават в следствие на сблъсъци с чужди подводници. От 1967-а година до 2000-а година са описани повече от 11 сблъсъка. Същият адмирал продължава да смята, че доказателствата са красноречиви и напомнят за пореден сблъсък между подводни кораби. САЩ признава, че в момента на руските маневрите, са присъствали в региона.
Останките от Курск, след изваждането от дъното на морето.
Снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=22826709
Истината, описана в записките на оцелелите след катастрофата и потъването на подводната лодка, официално е засекретена и скоро няма да бъде разкрита. Изповедта на Дмитри Колесников е предадено на семейството. Водолазите откриват ценната информация в униформата на подводничаря – на едната страница е написан детайлен анализ на случилото се преди 21 години, а от другата е написано прощалното писмо. В последните си часове, подводничарите са отделили времето си, за да се сбогуват със семействата си. Това писмо вдига и следващата голяма илюзия – официалната версия е, че след инцидента са били необходими само няколко минути, в които целият екипаж е посрещнал своята гибел. Колесников разказва, че оцелелите били 23-а и са се борили до последно за спасение. Не е ясно колко години още информацията ще бъде секретна, но преди 21 години съществуваха достатъчно теории, събуждащи конспираторите по цял свят. Каква е истината? Това е въпросът за милиони долари, политиката на великите сили и още много други потенциални проблеми. Все пак за 21 години, теориите изникваха под формата на различни филми, а в много други руски вестници имаше изказване на редица адмирали по темата. Повечето твърдят, че точно в този момент се е водил много сериозен коментар между великите сили. Макар и никой да не потвърждава официално, според критиците, скандалът можел да се разрастне до възможностите за 3-та световна война. В подобни случаи е редно да се мисли критично, защото Холивуд многократно е оставял онзи не толкова правдоподобен казус.
