Българинът, който изпрати човек на Луната
Каква е връзката между Henkel He 178 V1, ракетите V-2, първият аржентински реактивен самолет, двигателите „Сатурн“ и космическия кораб „Аполо“? Толкова странната комбинация може да напомня само за авиация и имена като Вернер фон Браун.
Немският учен се смята за един от основателите на ракетостроенето, но успехите му не биха били възможни без едно друго име – Виден Табаков. Българинът и до днес се смята за ключов фактор в изпращането на човек на Луната и създаването на авиацията, която познаваме. Пътят на българският инженер, който ще остави следа в космоса започва от село Стакевци. Роден в заможно семейство, Табаков завършва мъжката гимназия във Видин, а след това учи в Карловия университет в Прага. Година по-късно започва образованието си в германски университет, пак там, а през 1946-а година завършва аеронавтика.
Снимка: YouTube Screenshot
Българинът бързо е разпознат като потенциално светило за тази индустрия и познанията му веднага се прилагат в проекта на Ханс фон Охайн. Немският учен разработва турбореактивен двигател и се надява, че още пред 1939-а година ще може да премахне остаряващото витло на авиацията. Единственият проблем е, че крехкият самолетен проект не успява да впечатли Ърнст Удет и Ерхард Милч, които в онова време вече са ключови фигури в министерството на авиацията. На презентацията е поканен и самият Херман Гьоринг, но той отказва да присъства. Редно е да споменем, че проектът е пазен в сериозна тайна. Heinkel He 178 V1 лети с близо 600 км/ч има невероятна маневреност, но за жалост разполага с резервоар, позволяващ времетраене на полета от 10 минути. Точно по тази причина, нито един от официалните гости не вижда бъдеще в този проект.
Снимка: By Bundesarchiv, Bild 141-2505 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5418760
Много по-късно, немските авиатори ще копнеят за подобна технология, но вече ще е късно, а и легендарният He 280 ще се опита да даде отпор на съюзническата авиацията твърде късно, когато почти всичко е изгубено. Технически погледнато, одобряването на този проект можеше да обърне хода на войната, да гарантира абсолютна доминация над английското въздушно пространство, но понякога късметът натежава в полза на човечеството. След като този проект е замразен, самият Ърнст Хайнкел пише в биографията си, че никой не е оценил и разбрал предимствата на неговото творение, горчивият вкус се отмива много по-късно след края на войната.
Снимка: By User Ian Dunster on en.wikipedia – Imperial War Museum – picture scanned by me Ian Dunster 13:57, 17 September 2005 (UTC) from: Weapons & War Machines compiled by Andrew Kershaw and Ian Close – Phoebus – 1976 – ISBN 0-7026-0008-3 and credited to: Imperial War Museum., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1069251
Табаков, от друга страна, е забелязал, че бъдещето на авиацията вече няма граници. В хода на войната, той започва да работи с Вернер фон Браун – създателят на V-1 и V-2 ракетите. Екипът на Вернер успява да създаде ракетите на отмъщението и всява паника в редиците на противника. За експлозиите няма разумно обяснение, изстреляните ракети са много по-бързи от бомбардировачите и поразяват целта си, преди да бъде обявена тревога за въздушна атака. Падането на Хитлер ще позволи на науката да мечтае за много по-висши цели, а в този случай дори космически. Краят на Втората Световна война не носи само териториални блага на победителите, САЩ и Русия са впечатлени от военната индустрия и постиженията в тази посока, следователно най-ценни остават учените, разработвали тези технологии.
Точно тук идва ролята на операция „Кламер“, която има за цел да изведе повече от 1600 немски учени, техници и инженери от руините на Германия, за да предложи убежище в САЩ. По това време, Табаков се намира в Аржентина, където вече разработва първия аржентински реактивен самолет. Като много други евакуиращи се немски жители, страната се оказва изключително гостоприемна за бягащите от войната умове. Знанията на българина бързо намират почва в конструктурно бюро „Aero-Talleres Argentinos“.
През 1956-а година се завръща обратно в Германия, но само след 2 години получава покана за работа в САЩ като професор по космическо инженерство. Той е и причината за създаването на Институт за космически науки в Синсинати, Охайо. Талантът на Табаков няма граници, съдбата отново го среща с неговия добър приятел и колега Верн фон Браун, но този път разработките са в полза на науката.
На 45 години се смята за един от най-ценните кадри на NASA. Виден Табаков по-късно ще започне да преподава в университета в Синсинати, редом до Нийл Армстронг – същият някога се е молил на българина да направи всичко възможно, за да може космонавтите да се върнат обратно живи.
През целият си живот, Табаков се фокусира върху усъвършенстването на авиацията. Горчивият опит от 30-те години на миналия век го мотивира да развива и разработва допълнително турбодвигателите. Българинът установява и причината за корозията на перките на турбодвигателите и с това повишава живота им от 140 часа на близо 800 часа – откритието спасява много животи. Когато се пенсионира на 65-годишна възраст, заявява, че това е просто прахосване на талант и знания и продължава разработките си. Последният му труд е публикуван 2 години след смъртта му – през 2017 година. Името на Виден Табаков има достойно място в историята на човечеството и до днес, почитателите на космическите одисеи продължават да твърдят, че историята на този уникален човек от село Стакевци има история, достойна за филмиране.
