Целувката – един устен изпит по химия и физика

Целувките са забележителна дейност. Най-ранната грамотна култура, шумерите, пишат за целувките в своята поезия. Всички знаем Кама Сутра – в книгата се посвещава цяла глава изключително на различни начини и техники на целуване. Херодот казва, че персите посрещат тези с равен социален статус с целувка по устата, а тези с по-нисък статус – с целувка по бузата. Той също така споменава, че понеже гърците ядат краве месо, египтяните не ги целуват по устата, защото кравите са свещени за тях.

По времето на Римската империя всички целуват всички, а социалният статус на човек може да се познае по това къде по тялото има право да целуне императора.

Нещата обаче драстично се променят с възхода на християнството. Целуването с романтични цели изчезва в много култури (поне публичното) в продължение на няколкостотин години, докато не се появи отново през 11 век. Жарките любовници от литературата, като шекспировите Ромео и Жулиета, олицетворяват ножа с две остриета, който е романтичната любов – едновременно вълнуваща и освобождаваща, но също и недобросъвестна и опасна.

Но защо целуването е толкова хубаво, че често сме склонни дори да захвърлим здравия разум и хигиена заради него? Също така – целуването заучено или инстинктивно поведение е?

Онези, които вярват, че целуването е, поне отчасти, заучено поведение, смятат че то може да идва от периода, когато нашите предци са използвали езиците си, за да си дават храна в устите един на друг. Освен с тази хранителна цел, също се спекулира, че може да съществува връзка между удоволствието от целуването и усещането за комфорт при хранене, когато сме бебета. За бебетата кърменето не е само с питателни цели, но е важно и за установяване на връзка с друго човешко същество. Смята се, че може би тези ранни спомени създават силни подсъзнателни асоциации между ползването на устата и сигурността, привързаността и съответно обич.

Основен факт в подкрепа на теорията, че целуването е поне отчасти заучено, а не инстинктивно, е, че освен примери за най-различни култури през историята, които изобщо не са се целували (от които има много), дори и днес приблизително 10% от хората не се целуват.

И въпреки това 90% от нас го правят. Така че защо хората, поне на пръв поглед, изглеждат предразположени да се наслаждават на целуването след като го заучат – по-скоро бихме предположили, че хората ще странят от подобен вид обмен на микроби, който не е непременно необходим?

Освен връзката бебе/майка, която споменахме, друга популярна теория е, че въпреки риска от хващане на болест, целувките ни помагат (буквално) да помиришем най-добрия възможен партньор. (В културите, в които романтичното целуване или въобще целуването не се практикува, вместо него често хората си докосват носовете или просто директно се помирисват). Когато лицата на двама души са достатъчно близко, за да се целунат, те могат да усетят полъха на феромоните един на друг и така на химическо ниво да усетят дали другият човек си струва като партньор. Дори е доказано, че жените подсъзнателно са привлечени сексуално към аромата на мъж, чиито гени, съчетани със собствените им, ще създадат потомство, по-малко податливо на болести и с по-малка вероятност от спонтанен аборт при бременността.

Интересно е да отбележим, че проучвания показват, че докато двата пола обикновено обичат целуването наравно, мъжете са по-склонни да предпочитат целуването преди секс – когато целта му е насочена повече към сексуална възбуда и потенциална генетична съвместимост – докато жените са по-склонни да предпочитайте целуването след секс – когато функцията му е да насърчава връзката и привързаност.

Оказва се, хормоните, които тялото ви отделя по време на целувки, се променят в хода на връзката. Целуването на нов партньор стимулира отделянето на допамин, което създава онова чувство на влюбване, на вълнение и желание (и глупавост). От друга страна, мозъкът ви освобождава окситоцин, когато се целувате със същия партньор за определен период от време, а това насърчава привързаността, връзката и способността за безкрайно гледане на сериали.

Установено е и, че двойките, които са в дългосрочна връзка и често се целуват, имат по-здрави, щастливи и удовлетворяващи отношения. Това не може да се каже за двойки, които само правят много секс, но не се целуват толкова. Целуването, изглежда, е много по-интимен акт от секса за повечето хора.

Освен цялата химия, която се случва в тялото по време на целуване, за повечето хора този акт просто е много приятен. Човешкият език и устни са пълни с нервни окончания и полагането им върху езика и устните на някой друг, който наистина ни допада, не е лош начин да убием малко време, дори с риск да получим милиарди бактериални клетки.