Погребални костюми от нефрит: Защо мъртвите заслужават такъв лукс
Това са вероятно най-величествените погребални костюми в историята. Преди 2000 години, по време на династията Хан, древните китайски кралски особи са били погребвани в броня, изработена от ръчно изсечени парчета нефрит, скрепени помежду си със златни и сребърни нишки.
Тази традиция, разбира се, е запазена само за най-богатите и важни личности по онова време.
Но защо са го правили?
Значението на нефрита в смъртта
Нефритът заема важно място в историята на древен Китай. Камъкът е бил ценен заради издръжливостта и здравината си още от неолита (около 3500-2000 г. пр. Хр.), където е бил използван за инструменти и оръжия. С течение на вековете той става дори още по-ценен – заради предполагаемите си магически свойства, заради които от него се изработват различни церемониални и декоративни предмети, както и изящни бижута. До времето на династията Хан (202 г. пр. н. е.) предметите от нефрит вече са по-често изработвани в животински мотиви и като декоративни предмети за елита.
Благодарение на своята трайност и естетически качества (особено на полупрозрачния си цвят) материалът се превръща в символ на чистота, морална цялост и безсмъртие. За династията Хан човек има две части на душата си: едната, душата-дух, пътува към задгробния живот след смъртта и се заселва в рая на безсмъртните; а другата, душата-тяло, остава на земята в гроба и може да се събере със своя събрат в отвъдното само чрез церемониални обреди. Нефритът е важна част от тези обреди, тъй като мистичните му свойства помагат за запазването на тялото, както и на душата, която била прикрепена към него.
Асоциацията с душата и дълголетието е най-ясно изразена в текста на китайския историк Сима Циен (145-86 г. пр. Хр.), който пише, че император У от Хан (157-87 г. пр. Хр.) е собственик на нефритена чаша, на която са изписани думите „Дълъг живот на Господаря на хората“. Известно е също, че императорът е приемал еликсир, направен от нефрит на прах, смесен със сутрешна роса, събрана върху 6-метрова бронзова плоча, в опит да удължи живота си (което не се е получило, разбира се).
Въпреки това, предвид значението на нефрита за душата, е логично Хан да използва колкото се може повече от него за своите ВИП мъртъвци. Така практиката да се правят костюми за цялото тяло, за да се запази безсмъртието му, е следващата логична стъпка.
Нефритени костюми – една легенда, превърната в реалност
За нефритените костюми се „знае“ от дълго време: за пръв път те са документирани в китайската литература около 320 г. от н. е., но до края на XX в. са приемани за мит. След това, през 1968 г., са открити два пълни костюма, изработени от хиляди малки плочки масивен нефрит, закрепени заедно с помощта на златна тел.
Те са открити в гробницата на владетеля от династията Хан Лю Шенг и принцеса Ду Уан, неговата съпруга. До този момент гробницата е останала непокътната, но съдържанието ѝ става известно като едно от най-важните археологически открития на XX век.
След тези първи открития са намерени още подобни, което показва, че костюмите действително всъщност са били доста разпространени сред аристокрацията на династията Хан.
Според „Книгата на късния Хан“ видът на телта е зависел от статута на лицето – не всеки е имал право да притежава костюм със златни нишки. Това било позволено само на императорите, а за принцовете, принцесите, херцозите и маркизите са използвани сребърни конци. На синовете и дъщерите на тези аристократи се разрешавали медни конци, а вече на по-нисшите благородници – копринени. На всички под това социално ниво са били забранени такива специални костюми.
* * *
Изглежда, че практиката е прекратена при управлението на първия император на държавата Вей, по време на периода на Трите царства (200-280 г. сл. Хр.). Опасенията са, че подобни луксозни стоки ще привлекат разбойници, които ще изгорят костюмите, за да се доберат до златото и среброто, които свързват плочките.
