Орихалк: Мистериозният метал, за който не сте чували

Орихалкът е метал, забулен в мистерия. За пръв път е споменат от древногръцки автори около VII в. пр.н.е., като е описан като златен и почти неземен. Самият термин произлиза от гръцката дума oreikhalkos, която означава „планинска мед“, и се среща в множество древни текстове.

В продължение на векове историците не са били сигурни дали изобщо е истински. Въпреки че се споменава от известни личности като Платон и Цицерон, той сякаш изчезва от Земята още в древността. Дори и да е съществувал, никой не е знаел какъв точно метал е той.

Тогава, през 2015 г., в 2600-годишните останки на кораб край бреговете на Сицилия са открити десетки слитъци от орихалк. Анализът разкрива, че металът е сплав от мед и цинк, която е много подобна на месинг. Въпреки че все още има въпроси дали споменатият от гърците и римляните материал е същият, голяма част от мистерията около него беше изяснена с откритието.

Но орихалкът все още е свързан с друга загадка: Атлантида. Платон пише, че металът е бил добиван там и е бил използван за построяването на известен храм на островната държава, преди тя да потъне на морското дъно. Дори и днес вярващите в Атлантида смятат, че той може да е ключът към откриването на изгубения остров.

Нека сега се запознаем с орихалка по-отблизо.е

Какво е представлявал?

Монета с орихалк от Римската империя. // Обществено достояние

Орихалкът се появява за първи път в историческите сведения през VII в. пр.н.е. при древногръцкия поет Хезиод, а Омировият химн за Афродита също го споменава. Поемата гласи: „На безсмъртната ѝ глава положиха венец, чудесно изработен, а в пробитите ѝ уши окачиха цветя от мед от планините и скъпоценно злато“. Гръцката дума за метала, oreikhalkos, се превежда буквално като „планинска мед“.

Металът е описан като подобен на златото на външен вид и е бил високо ценен. В „Енеида“ Вергилий пише, че нагръдникът на главния антагонист Турн е направен с орихалк. Цицерон пък отбелязва в „За длъжностите“ (De officiis), че сплавта толкова приличала на златото, че хората често я бъркали. Всъщност за Юлий Цезар се твърди, че веднъж краде 1 400 кг. злато от Капитолийския хълм в Рим и го заменил с орихалк.

Изображение на Кадъм, древногръцки герой, на когото се приписва създаването на орихалка. Картина на Петер Паул Рубенс. // Обществено достояние

Въпреки тези препратки обаче никъде не се обяснява какво точно представлява орихалкът. Съставът му е също толкова загадъчен, колкото и произходът.

Тогава, през 2015 г., в 2600-годишен потънал кораб край бреговете на Сицилия са открити десетки слитъци от него. След като тестват метала, изследователите откриват, че по същество той е месинг, макар че вероятно е бил изработен по различен процес. Съставен е от 75-80 % мед, 15-20 % цинк и следи от никел, олово и желязо.

Слитъци от орихалк, намерени в потънал кораб край бреговете на Сицилия. // Емануеле Риела/Wikimedia Commons

Древните римляни също използват метал с такова име за изработване на монети от 45 г. пр.н.е., като сестерции (на основната снимка най-горе), дупондии и семиси. Тези монети също са изработвани от цинк и мед, макар че не е ясно дали става въпрос за същата сплав, за която се говори в гръцките текстове от същия период.

В крайна сметка древните гърци са подчертавали колко неземен е орихалкът – и той дори е бил свързан с митичната история за изгубения остров Атлантида.

Орихалкът и Атлантида

Много учени предполагат, че ако Атлантида наистина е съществувала и се е намирала в Атлантическия океан близо до Гибралтарския проток. // Публичния домейн

Историята за Атлантида датира отпреди хиляди години и разказва, че някога на островната държава е съществувала високоразвита цивилизация, но след като населението ѝ предизвиква гнева на боговете, градът е разрушен и потъва на дъното на океана.

Гръцкият философ Платон пише за Атлантида в трудовете си „Тимей“ и „Крития“, които датират от около IV в. пр. н. е. Именно в „Крития“ той описва орихалка, като твърди, че материалът „е изкопан от земята в много части на острова“ и е „по-ценна в онези дни от всичко друго, освен от златото“.

Платон също така пише, че храмът на Посейдон в Атлантида „блестял с червената светлина на орихалка… Цялата външна част на храма, с изключение на зъберите, била покрита със сребро, а самите зъбери – със злато. Във вътрешността му покривът беше от слонова кост, любопитно обкован навсякъде със злато, сребро и орихалк, а всички останали части – стените, колоните и пода – бяха покрити само с орихалк.“ Нещо повече, законите на Посейдон били „изписани от първите царе върху стълб от орихалк“ в храма.

Разбира се, Атлантида не е съществувала, но мистичната сплав е! Дали обаче този метал, споменат от Платон, е същият, който е използван за сечене на монети в Древен Рим? Това остава загадка и до днес.