Музикални хроники: Последно сбогом с човека, който промени музиката завинаги и направи Майкъл Джексън звезда №1
В началото на ноември светът се сбогува с една от най-забележителните фигури в музиката в лицето на Куинси Джоунс. През своите 91 години американецът вършеше практически всичко, което човек въобще може да прави в развлекателната индустрия: беше музикант, аранжор, композитор, солов артист, автор на саундтракове, шеф на звукозаписна компания, магнат, предприемач и продуцент.
Познаваше всички и беше работил с музиканти в целия възможен спектър от Майлс Дейвис до Доктор Дре и от Елвис Пресли и Майкъл Джексън до Ейми Уайнхаус и Хари Стайлс. Друг човек с такава биография няма да намерите и затова смъртта му предизвика такъв огромен отзвук в музикалните среди.
Как достига Куинси такива висоти след трудното си детство в раздирана от престъпност част на Чикаго? Роден по време на Голямата депресия, Джоунс се намира в „грешния квартал“ по неговите думи, когато едва 7-годишен е атакуван и пронизан в ръката с нож. Майка му претърпява психологически срив и е приета в психиатрична клиника, а момчето заживява с баба си в Кентъки.
Там страда от такава бедност, че твърди, че с близките му са принудени да ядат плъхове, за да оцеляват. После баща му мести семейството във Вашингтон и се жени повторно за жена, за която Куинси си спомня, че е била физически агресивна към него. Момчето обаче е невероятно талантливо и започва да се развива като тромпетист и аранжор.
Наследил работливостта на баща си, Куинси Джоунс е учен, че трябва да довършва всичко, което е започнал, и да го изпипва докрай. На ранна възраст започва да обикаля Европа с джаз оркестър, после се мести в Ню Йорк и заработва като композитор и автор на аранжименти на свободна практика за най-разнообразни в музикален план клиенти.
През 50-те започва да издава собствени джаз албуми, утвърждава се и като диригент, но дори това не му е достатъчно. Решен да научи „разликата между музиката и музикалния бизнес“, както сам той се изразява, Куинси постъпва в музикалната компания Mercury Records. Тогава той е единствен по рода си със своето умение да записва поп хитове, същевременно да дирижира цели оркестри и да издава прогресив джаз албуми. Задвижва и паралелна кариера като филмов композитор.
През 70-те неговата собствена музика се променя и от чистия джаз преминава повече към коктейл от фънк и соул, с атмосферични и донякъде психеделични оркестрации. Той започва и своята колаборация със суперзвездата Майкъл Джексън, която променя живота и на двамата. Въпреки уникалната си продуктивност и огромната вариативност на създадените произведения, Куинси Джоунс си остава най-известен с трите албума на Джексън, в които е музикален продуцент.
Off the Wall (1979), Thriller (1982) и Bad (1987) са сред най-успешните албуми не само на знаменития изпълнител, но и като цяло в музикалната история. Те променят поп музиката и задават стандарт, който и до днес е трудно достижим. Несъмнено талантът на Майкъл Джексън е на преден план в тях, но почеркът на Куинси Джоунс е навсякъде в крайните продукти. Именно Джоунс в ролята си на продуцент привлича за композитор бившия кийбордист на Heatwave Род Темпертън. Темпертън е автор на титулните песни от Thriller и Off the Wall, а неговите композиции са общо шест и допринасят неимоверно.
Като аранжор Куинси спомага с неговата прагматичност за това Thriller да бъде подходящ за максимално широка аудитория – съответно да стане най-продаваният албум на всички времена и да направи Майкъл звезда №1 в музиката.
Съюзът между двамата обаче приключва с Bad през 1987 г. и после даже се стига до съдебен спор за авторски права. Но Джоунс не спира да работи по забележителни продукции с безброй звездни артисти, от Майлс Дейвис и Ела Фицджералд, до Франк Синатра, Бари Уайт и Айс Ти.
На 84-годишна възраст Куинси сякаш е по-зает от всякога и работи по десетина филма, 6 албума, 4 представления на Бродуей плюс биографичен документален филм. Направил е толкова много, че всеки опит да се обобщи неговата кариера изглежда само се плъзга по повърхността.
На 3 ноември Куинси Джоунс си отиде на 91-годишна възраст – и никога няма да бъде забравен като една от най-големите музикални легенди на Америка и като един от най-влиятелните джаз музиканти на XX век.
