Музикални хроники: Когато Фреди Меркюри ти каже, че песните ти не стават и ти напишеш Radio Ga Ga

Една от най-хитовите песни на Queen от 80-те години възниква по неволна идея на малко дете – за да се превърне във вечна класика и в незабравима мелодия, която до днес свързваме със златни музикални години и със златна ера за самите Queen.

Автор на Radio Ga Ga е барабанистът на британската група Роджър Тейлър, но той никога нямаше да измисли песента, ако не се беше вслушал в сина си Феликс, който тогава тъкмо прохожда.

Роджър Тейлър

Феликс е син на Роджър и на приятелката му, французойката Доминик Бейран. Веднъж малкото момче слуша радио заедно с родителите си и явно раздразнен от това, което чува, дава своята красноречива оценка с репликата: „Radio ca ca“, използвайки френската дума за „лайно“.

Баща му веднага наостря слух: „Radio ca ca? Това е добро име за песен…“. Неговото мнение за музикалната индустрия от началото на 80-те съвпада с това на сина му. Роджър Тейлър вижда как излъсканите музикални клипове изместват радиото в ежедневието на съвременните подрастващи и това го измъчва. 

„Именно по радиото за пръв път чух рок музика“, обяснява музикантът в интервю през 1984 г. „Днес изглежда видеата са станали по-важни от самата музика. А музиката трябва да е преживяване повече за ушите, отколкото за очите“.

Тогава самите Queen се намират на кръстопът.

През 1982-ра те са издали албума Hot Space, отличаващ се с нестандартно за тях диско звучене и неочаквани за публиката им експерименти. Голяма част от фен базата на великата банда е отчуждена, докато самите музиканти са с изострени отношения помежду си след десетилетие на неуморно записване, издаване на песни и обикаляне по турнета. „Наистина за известно време се мразехме помежду си“, признава китаристът Брайън Мей. Затова идва моментът да си починат един от друг и освежени да се съберат отново през лятото на 1983 г. с цел записи за следващ албум.

Фронтменът Фреди Меркюри не се церемони с Роджър Тейлър и му заявява, че новите му композиции просто не са достатъчно добри. Затова барабанистът се затваря в една от стаите на студиото с една дръм машина и един синтезатор, за да работи върху идеята, назована от сина му “Radio ca ca”.

Тогава Тейлър все още не се е научил как точно да работи със синтезатори и дръм машини – тези нови чудеса на музикалната техника – но успява да сглоби основата на новата песен, чийто текст се превръща във възхвала на радиото. В лириките Роджър очертава не само славното минало на радиото, но и предрича, че най-добрите му дни все още предстоят.

Когато Меркюри чува идеята, веднага осъзнава потенциала ѝ. „Мисля, че Роджър гледаше на нея като на просто поредната песен, но аз мигновено почувствах, че там има нещо – някакъв много добър, силен, продаваем продукт“, отчита певецът. 

Внезапно Роджър решава да си почине от звукозаписните сесии и да замине на почивка, а преди това казва на Меркюри да прави каквото иска с идеята, която все още се нарича Radio ca ca. Фреди се заема да довърши композицията със сесийния кийбордист Фред Мандел, за да я превърне в това, което познаваме днес. 

„Роджър вече беше нахвърлял всички идеи. Но на мен ми се струваше, че някои структурни елементи са грешни. На практика аз поех контрола върху песента“, разказва Фреди.

Освен структурните промени, се налага и промяна в заглавието, тъй като групата осъзнава, че никое радио няма да пусне песен, съдържаща дума като „изпражнение“ в името си, пък макар и на френски. „Ca ca” се превръща в „Ga Ga”, но Тейлър настоява в самата песен да се пее първоначалната фраза: „Ако слушате внимателно, ще чуете, че ние това пеем: “Radio ca ca“.

Крайният резултат е един шедьовър на поп рока, пропит с атмосферата от средата на 80-те и музикалните тенденции оттогава, но съдържащ и непреходната класа на Queen откъм композиция, аранжимент и изпълнение. 

Radio Ga Ga демонстрира докъде се е развил стилът на Queen, които дълго време са правили песни без никакви синтезатори, но после са ги интегрирали в музиката си. Електронният пулс на Radio Ga Ga контрастира с носталгичните елементи в текста, но и подсилва позитивните послания в песента. А нетипично за аранжимент на Queen, китарата на Брайън Мей почти отсъства, като изключим няколко отсвира към края.

Парадоксално е, че Radio Ga Ga критикува нарастващата популярност на MTV, но това не спира лейбъла на Queen да вложи над 100 хил. паунда за лъскаво видео с доста визуални ефекти. Клипът е вдъхновен от класическия фантастичен филм от 20-те „Метрополис“ и днес ни се струва безкрайно остарял, но в него не липсват очарователни моменти. 

В кадрите виждаме как четиримата от Queen пътуват из футуристичен град с летяща кола, а забавна история гласи, че Фреди Меркюри е борил скуката по време на снимките с патронче водка, скрито в жабката на колата. Най-запомнящата се сцена е излизането на групата пред 500 статисти за масово пляскане с ръце по време на хитовия припев „All we hear is Radio Ga Ga“.

От популярното музикално издание NME (където не са големи фенове на Queen) се излагат, като оприличават сцената на нацистки митинг. Това не спира устрема на песента и на видеото, а Radio Ga Ga достига до №2 в британските класации.

Отвъд Океана положението е по-различно. Сингълът не се качва по-нагоре от 16-о място заради възникнал по същото време скандал с американската звукозаписна компания на Queen. 

Capitol Records са уличени в подкупи и независимите радиа оттеглят техните песни от ефира си, а Radio Ga Ga бързо се срива в чартовете. Звездният миг на песента обаче идва не след дълго.

На 13 юли 1985 г. Queen излизат на „Уембли“ за незабравимото си участие в концерта Live Aid и засвирват своя радио химн още като втора песен в сетлиста си. 72 000 души пред тях пляскат в синхрон на припева и създават един от най-великите моменти в цялата история на рок концертите.

“Това се превърна в едно от първите големи доказателства за силата на телевизията”, спомня си Брайън Мей. „Когато я изсвирихме на Live Aid, цялата публика знаеше какво да прави“. 

Така заложеното от Роджър Тейлър послание се оказва обърнато с главата надолу – и Radio Ga Ga всъщност доказва значимостта на музикалните клипове за допълване и обогатяване на съдържанието на песента. Но това е просто още един парадокс, който придава на вечния хит още по-култов статут.