Музикални хроники: Как измислицата за фалшивата смърт на Елвис се превърна в една от най-известните конспиративни теории

Когато Краля на рокендрола умира едва на 42 години на 16 август 1977-а, милиони фенове са потресени, съсипани и жадни за отговори.

Как? Защо? Какво е довело до смъртта на техния любимец? След години на злоупотреба с лекарства и влошено здравословно състояние, легендарният американец умира в своето имение „Грейсленд“, а като първоначална причина се посочва сърдечен арест.

Оттам нататък, абсурдната версия, че Пресли е фалшифицирал смъртта си плъзва като вирус и до днес е една от най-известните конспиративни теории в света на шоубизнеса.

Гейл Брюър-Джорджо е писателка с пет публикувани книги, три от които са специално за „фалшифицираната“ смърт на Елвис. Но важният детайл тук е, че нейният първи роман описва същата история, но с друг персонаж – става въпрос за певец от Юга на име Орион, фалшифицирал своята смърт, за да избяга от бремето на живота под светлината на прожекторите.

По същото време се подвизава един съвсем истински изпълнител с псевдонима Орион, който изглежда и звучи сходно с Елвис Пресли и често носи маска на концертите си. Затова мнозина решават, че книгата на авторката намеква за голямата конспирация и всъщност Елвис е започнал да се изявява отново след смъртта си, но маскиран и под чуждо име.

Разбира се, тези догадки се оказват пълна щуротия и по-късно става ясно, че под маската си Орион е неизвестен изпълнител с истинско име Джими Елис. Но объркването продължава и някои песни на Орион са приписани на Елвис, а популярното телевизионно шоу Good Morning America даже изследва казуса, като прави сравнение между гласовете на двамата певци. 

Джими Елис пък не пропуска да се възползва от неочакваната слава и издава песен под истинското си име, озаглавена I’m Not Trying To Be Like Elvis (“Не се опитвам да бъда като Елвис”), както и цял албум, в който пее хитове на музикалната легенда.

Гейл Брюър-Джорджо настоява, че не познава истинския Орион и не е била наясно, че той носи маска. Подозренията все пак остават, но така или иначе, романът не се продава добре. Години по-късно, следващата книга на авторката вече е още по-нагла провокация с първоначално заглавие „Най-невероятната история за Елвис Пресли, разказвана някога“. Впоследствие тя е преименувана на „Жив ли е Елвис?“, за да се превърне в окончателен еквивалент на най-смехотворните кликбейтове в съвременното интернет пространство.

Този ход проработва и писателката гостува в популярни предавания, дискутирайки с водещи като Лари Кинг и Опра Уинфри конспиративната си теория. Според Брюър-Джорджо, Пресли е вербуван от ФБР през 1976 г., за да се внедри в престъпната организация „Братството“, съставена от група рекетьори. Тази измислица е вдъхновена от реална среща на Пресли с президента на САЩ Ричард Никсън. Великият певец, твърди конспираторката, е такъв голям патриот, че би се отказал от славата и рокендрол живота си, за да разбие криминалната група и да прекара остатъка от живота си скрит по програма за защита на свидетелите.

Теорията е достатъчно абсурдна сама по себе си, но покрай нея се раждат още няколко подобни, описващи различни налудничави причини Пресли да се престори на умрял. Знаем, че повечето конспиративни теории са по някакъв начин любопитни и дори забавни, но опасностите и негативните последици от тях не бива да се подценяват.

Лъжата, че Елвис Пресли е бил жив и след 1977 г. не се разминава без последици. Слухът набира достатъчно популярност, за да предизвика правителствено разследване и да отложи създаването на възпоменателна пощенска марка с лика на Елвис. Разбира се, това е дреболия, но има и нещо по-сериозно: подобни теории понякога засенчват истинското наследство, оставено от изпълнителя в музикалната история.

Конспирациите също така дават известност на откровени шарлатани – които злоупотребяват не само с наивността на част от аудиторията, но в случая и с огромната любов към една незабравима личност. В онези години Елвис Пресли се радва на най-фанатизираните фенове, на които могат да съперничат само тези на „Бийтълс“. 80 000 от почитателите му се събират пред „Грейсленд“ по време на погребението и даже се стига до трагичен инцидент, когато кола се врязва в тълпата и убива двама души.

Единственият реален дебат около случилото се на 16 август 1977 г. е относно истинската причина за смъртта. В началото съдебният лекар посочва като причина инфаркт и уточнява, че „наркотиците не са изиграли роля за смъртта на Пресли“ – но това е просто начин да се заобиколи фактът, че в тялото му са установени наркотични вещества. Става дума предимно за кодеин, който той е получил от зъболекаря си.

По-нататъшни анализи в токсикологичния доклад показват 14 наркотични вещества в организма на изпълнителя, 10 от които в сериозно количество. 

Проблемът е, че твърденията, че смъртта му е фалшифицирана всъщност отвличат вниманието от една колкото тъжна, толкова и поучителна история – за великия музикант със съсипан живот вследствие на опасни субстанции. 

А който не помни миналото си е обречен да повтори стари грешки и в музикалната индустрия имаме твърде много примери. Докторите, изписващи прекалено много лекарства на свои пациенти, играят роля при смъртта на величия като Майкъл Джексън, Принс, Том Пети и вероятно Тейлър Хоукинс от Foo Fighters, макар че в примера с последния разследването продължава.

В същото време, разпространяването на определени конспиративни теории отдавна се е доказало като доходоносен бизнес. И това е главната причина днес все още да говорим за хора като Гейл Брюър-Джорджо.