Лордът на безпорядъка – една чудесна, но изчезнала коледна традиция
Антикварят Джон Стоу пише за популярната средновековна традиция на Лорда на безпорядъка:
В празника на Коледа имаше назначен в къщата на краля, където и да беше настанен, лорд на безпорядъка, или господар на веселието, както и в къщата на всеки друг благороден мъж.
Той продължава с това, че кметът и шерифът на Лондон също има своите лордове и че те започват своето „управление“ от Хелоуин като организират „най-редките забавления, за да радват присъстващите“ и прекратяват своето „управление“ в деня след Деня на Свещта, в началото на февруари. Развлечението, обясни Стоу, се състоят от „фини и леки маскировки за гостите, кукери, игри на карти със смешни залози или с точки във всяка къща, повече за забавления, отколкото за победа или печалба“.
Университетите в Оксфорд и Кеймбридж, както и хотела Lincoln’s Inn, също назначават подобни лордове, както и кралският двор, въпреки че тяхното „управление“ обикновено е ограничено до 12-те дни на Коледа. Хенри VII, първият монарх на Тюдорите, продължава средновековната традиция, избирайки си такъв лорд за всяка Коледа от неговото управление. Синът му, Хенри VIII, също възприема традицията, като назначава и отделен лорд за дома на младата принцеса Мери по Коледа, 1525 г. По време на царуването на сина на Хенри VIII, невръстния крал Едуард VI , традицията достигна своя зенит под патронажа на Джон Дъдли, херцог на Нортъмбърланд.
Традицията позапада през последните години от управлението на Хенри VIII – посланик в двора на Едуард VI отбелязва през януари 1552 г., че лорд на безпорядъка не е назначаван в продължение на „15 или 16 години“ – но тя е възкресена с голямо удоволствие в кралския двор през коледните сезони 1551-1552 и 1552-1553, последните Коледи на Едуард на трона.
Докато чичото на краля, Едуард Сиймор, херцог на Съмърсет, изнемощява в Лондонската кула в очакване на екзекуцията си като предател на короната, херцогът на Нортъмбърланд се опитва да разсее както краля, така и кралския двор със забавна програма за 12-те дни на Коледа. През декември 1551 г. Нортъмбърланд назначава Джордж Ферерс, адвокат, депутат, бивш слуга на Съмърсет и известен поет, за лорд на безпорядъка. Сър Томас Кавардън, бивш такъв лорд, е информиран за назначението и помолен да направи всичко възможно, за да помогне на Ферерс. Кавардън, който може би се чувства пренебрегнат от назначаването на Ферер вместо него, трябва да бъде пришпорван към действие с жалби от Нортъмбърланд и Ферерс заради неговото бездействие и качеството на предметите, които предоставя. В защита на Кавардън – той се очаква да предостави дълъг списък с дрехи и вещи в много кратки срокове.
Въпреки че архивите от това време са непълни, те показват, че веселията на тези два коледни сезона издигат традицията на Лорда на безпорядъка до нови висоти. Никога преди лордът не влиза в Лондон в подобна огромна и сложна процесия, близка до процесията на монарх. Ферерс иска голяма свита, която през януари 1553 г. включва не по-малко от шест съветници, клоуни, жонгльори, барабани, мистик, философ, астроном, поет, лекар, аптекар, цивилни хора, монаси, двама джентълмени и други, колкото му е необходимо.
И двата последни коледни празника на Едуард VI са прекарани в двореца Гринуич, обител от 15 век, разположена на брега на река Темза.
Коледните тържества включват и „Парад на конниците“, в който 18 нападатели „атакуват“ по шест пъти всеки графа на Уорик, Хенри Сидни, сър Хенри Гейтс и сър Хенри Невил. Богатите завеси от къщите на краля са изрязани и използвани за одежди на големите коне на състезателите. Същата вечер се провежда забавен фестивал „Лятна нощ“, на който се представят двубои по борба, които обаче имат предварително уговорена хореография. Според архивите, други забавления на Коледа включват маски на гръцки богове, маски на маймуни, маски на гайди, маски на котки и маски на медиокси – наполовина човек, наполовина Смъртта.
През нощта на 3 януари 1552 г. има изкуствено създадена лятна сцена, което изисква да бъдат доставени шест понита, а след това на 4 януари лордът на безпорядъка прави влизането си в Лондон. Посочва се, че това влизане е не само пародия на традиционните кралски влизания в столицата, но и „отчасти бурлеска на властта, която царството има“. Търговецът и романист Хенри Мачин дава подробен разказ за влизането на Ферерс, пишейки как той каца в Тауър Уорф с голям брой млади рицари и господа на кон, „всеки от тях с ризница в жълто и зелено на тялото си“. Те отиват първо до Тауър Хил, придружени от шествие, което носи голям транспарант от жълта и зелена коприна с лика на Свети Георги, оръжия и пажи, тръбачи, гайдари, флейтисти и други музиканти, танцьори и съветниците на лорда на безпорядъка в „дрехи, обшити със синя тафта и наметала“. Лордът е облечен в покрита с кожена кърпа златна рокля, а с него са и 50 мъже от стражата, облечени в червено и бяло, заедно с каруца, пълна с храна. След това шествието се отправя към Кръста при Чепсайд, където е издигнато голямо скеле. Там е направенa прокламация на „потомството“ на Ферер, неговото „велико домакинство“ и „достойнството му“, преди да се извърши символично обезглавяване, в което „главата“ на бъчва с вино, направена да изглежда като прасе, е отрязана и всички пият.
