Легендата за злата мумия, която потопи кораба Титаник

Ако попитате днес, повечето хора ще ви кажат, че през април 1912 г. Титаник си потъва заради айсберг, лоша видимост, слаба конструкция и голяма доза човешка грешка. Въпреки това в началото на XX век, когато свръхестествените сеанси и последните археологически открития разпалват въображението на хората, някои стигат до друго заключение.

Според легендата на борда на печално известния океански лайнер има много важен пътник: древна египетска мумия, която е транспортирана от Британския музей до САЩ. И според застъпниците на тази версия, потъването е причинено от отмъстителния дух на 3600-годишната мумия, чиито физически вещи се намирали в товарния корпус на кораба.

Разбира се, това не е нищо повече от зловеща приказка с малко основания във физическата реалност, която е създадена, за да вълнува и плаши. И все пак произходът ѝ е изненадващо увлекателен сам по себе си.

Фолклорните митове за древните египетски проклятия се разпространяват от векове, особено след преоткриването на гробницата на Тутанкамон и преждевременната смърт на лорд Карнарвън, аристократът, който финансира експедициите.

Тези легенди получават публичност благодарение на хора като Бертрам Флетчър Робинсън, британски журналист от XIX в., който е добър приятел на Артър Конан Дойл, писател и лекар, известен с Шерлок Холмс.

Робинсън прекарва месеци в разследване на твърденията за тежки нещастия, сполетели хора, които са се докоснали или може би само са погледнали накриво древен артефакт, известен като „прокълнатата мумия“ в Британския музей. Той умира през 1907 г., точно преди да публикува статията си, но работата изглежда все пак оставя следа върху известния му спътник по перо.

„Има много легенди за силите на старите египтяни и затова аз лично не бих си играл с техните гробници и реликви. Има много зли духове“, казва Конан Дойл.

Друг привърженик на „прокълнатата мумия“ е Уилям Стийд, скандален журналист, чиято втора най-известна творба разкрива детската проституция във викториански Лондон. Стийд и негов приятел съчиняват странно подобна история, след като разглеждат капака на ковчега на жрицата на Амун в Британския музей.

Прокълнатата мумия

Но цялата ситуация прима други размери… когато Стийд загива при потъването на Титаник.

Малко се знае за последните му часове, въпреки че се говори, че е бил на изискана вечеря с 11 ястия на борда на кораба, където е разказвал много истории, включително и някои за прокълната мумия на Британския музей.

Връзката му с морската катастрофа и историята за мумията се заплитат и преплитат… и произвеждат нова легенда – и каква легенда само! Американската преса, включително вестник „Вашингтон пост“, я погълва веднага, като през май 1912 г. публикува статия, в която се предполага, че Титаник е бил обречен на гибел заради злия дух на египетска жрица, починала в град Тебес през 1600 г. пр.

* * *

Но всичко, разбира се, е просто една доста габаритна измишльотина. През 1985 г. Историческото дружество на Титаник твърди, че се е сдобило с пълния списък на товара на кораба и (изненада…) на борда не е имало никакви данни за древноегипетски артефакти.

„Товарният списък изхвърля тези легенди през прозореца“, казва тогава пред медиите Чарлз Хаас, президент на Историческото дружество.

Може да се твърди също и, че древният египетски артефакт, който е в центъра на тази история, не е толкова интересен, колкото понякога се представя. Така наречената „прокълната мумия“ може да бъде открита и днес в Британския музей с кодово име EA22542. Предметът не съдържа никакви човешки останки, а е просто боядисана дървена дъска, покрита с гипс, която е била проектирана да изобразява починал човек.

Обектът дори не е напускал музея до 1990 г. за временна изложба и никога не е имало твърди доказателства за предполагаемото му лошо влияние.