Картите Ханафуда: Красотата на японското непримирение

В края на 19 век Фусажиро Ямагучи основава Нинтендо, компания за игри, която след време ще стане една от най-влиятелните в бизнеса. Но в момента на основаването си тя не се занимава с технологии, а с традиционната ръчна изработка на ханафуда (или „карти цветя“). Подмолната идея зад тези карти е да се заобиколи една от забраните на японската политика на изолация.

Когато португалците идват на бреговете на Япония преди няколко века, те донасят няколко популярни неща със себе си: от чуждестранни продукти до религия. В един от по-ранните кораби, който акостира през 1549, Франсис Ксавиер носи със себе си нещо привидно по-безвредно – карти за игра. С тези карти обаче много лесно и удобно се играе комар. Така испанското и португалско влияние нараства, което пък е заплаха за шогуната и когато Япония затваря напълно границите си през 1633, всички западни карти се забраняват. Това Сакоку („затворен държава“) продължава с векове.

Най-различни видове тестета се правят през този период, но те в малка или голяма степен си личи, че са базирани на западните и след като добиват малко популярност, веднага се забраняват.

Ханафуда има новаторски подход – целта на картите отново е да заобиколят забраната, но те са с традиционен японски дизайн и естетика. Картите изобразяват природни елементи вместо бои и цифри, a в един стандартен дек дванадесетте четворки карти символизират всеки месец.

И все пак в средата на 19 век те също са забранени. След няколко десетилетия забраната е отменена, когато държавата отново отваря границите си за външния свят. Няколко години след това, през 1899, Ямагучи вижда в това бизнес възможност и основава Нинтендо. Той започва да прави ръчно изработени карти ханафуда, които стават изключително популярни и така компанията се развива и започва да произвежда други видове карти, преди да пренасочи фокуса си към електронните игри.

Преди известно време гигантът пусна карти с лика на Супер Марио като намигване към миналото си.