Картина на Дейвид Боуи, подарена за 4 долара, e на стойност поне 18 000
Дейвид Боуи е от онези личности, които сякаш нямат никакви ограничения в творческо отношение. Освен един от незабравимите изпълнители, той може да се смята за изключително добър актьор, а що се отнася до визия, това е изпълнителят, който знае как да привлича вниманието на публиката, медиите и всички останали. Харизмата му е толкова силна, че по време на своята кариера, почитателите могат да се открият навсякъде.
Говорейки за изкуство, можем да забележим, че той е певец, фактор в модата, актьор и най-важното – художник. Последното не е чак толкова известно, но картините на Дейвид се оценяват доста добре. Точно по тази причина някой не толкова запознат е решил да се раздели с негова картина, като магазинът я закупува за скромната сума от 4.10 долара, а днес се оценява на сумата от 18 000 долара.
Човекът, който се е разделил с картината, дори не е обърнал внимание на огромният подпис, който се намира в задната част на платното и автоматично повишава сумата на творбата. Освен това ще открием, че е поставена дата – 1997 г. и по-запознатите критици ще си спомнят, че това е последният от 47-те портрета, които Боуи рисува в периода от 1995 до 1997 г. Според някои критици, очевидно е, че собственикът дори не е подозирал с какво се разделя. Една от служителките в магазина не можела да повярва какво точно държат ръцете ѝ, докато разглеждала броя закупени картини. Самата картина нямало как да не привлече вниманието на аудиторията, особено след като говорим за онзи малко по-скандален стил на автора, известен в цял свят. В самото начало служителите се любували на красотата ѝ, докато не обърнали гърба ѝ.
Там открили присъствието на етикет, който посочва кой точно е авторът и каква точно е тази творба. Следващата загадка била – дали тази картина наистина е реална или не. Коли Абът потърсила веднага един от анализаторите на творбите на Дейвид Боуи. Тя искала да разбере дали наистина това е оригинал или не. Анди Питърс можел да гарантира, че това е негово творчество и още по-важното – оригинал е. Според изкуствоведът, това е част от така наречените „Dead Heads“ серии. Интересното е, че на 24 юни се очаква от тази картина да достигне стойност от близо 9800 долара, но дори в момента наддаванията са стигнали сумата от 18 000 долара. Въпросният център за даряване на картини се намира в Торонто и отваря врати миналото лято. В повечето случаи там се дават стари картини, които по-късно се продават за 20-30 долара, но в този случай говорим за изкуство.
Освен това присъства и оригиналната рамка, която е направена от компания в Лондон, с която Боуи си партнира, преди да се разори – компанията, а не певецът. Проверката отнема няколко години, като Питърс дори обръща внимание на последния известен подпис на изпълнителя от 2016 г., преди да почине след дълги битки с рака. Проучването потвърждава опасенията – оригинал е и никой не се е опитвал да го фалшифицира или променя. Както знаем, почеркът може да се променя и изпълнителят се е стараел да бъде оригинален дори в това отношение. При своята 55-годишна кариера ще открием, че подписите се различават до определена степен, но същевременно има нюанси и извивки, които не се променят – никога. Въпросната серия изобразява някои от приятелите и близките на изпълнителя. Там ще открием и някои от прииятелите му в музикалната индустрия.
За съжаление не е ясно кой е на портрет XLVI и това ще остане пълна мистерия. Освен това е малко трудно да се идентифицира, след като изпълнителят има много приятели, при това не само в музиката, но и на снимачната площадка. Ролите му във филма „Лабиринтът“, както и „Престиж“ са получили също своите картини, а и не трябва да забравяме, че не е ясно колко още негови творби съществуват – така се случва, когато човек рисува за удоволствие. Друга картина – тази с номер 46 е известна с това, че е закупена от колекционер и е достигнала стойност 27 500 долара. Следователно внимавайте какво изхвърляте, може да притежавате изкуство, а то в този случай изисква малко повече анализ. Най-важното е винаги да четете етикета.
