Какво е египетската „Книга на мъртвите“

Подобно на много други древни култури, древните египтяни също са имали богата система от вярвания относно задгробния живот и са възприемали смъртта като начало на дълго и трудно пътуване към вечните земи. Осеян с препятствия и демони, пътят към рая е бил коварен за починалите в Древен Египет – затова така наречената „Книга на мъртвите“ е служила като пътеводител, който да помага на починалите да се ориентират по този свръхестествен терен.

Произход на египетската „Книга на мъртвите„

Въпреки името си, египетската „Книга на мъртвите“ не е книга. По-скоро това е сборник от заклинания, писани в продължение на около 1000 години, който няма официален ред, структура или повествование. Всяко от тези заклинания има за цел да помогне на мъртвеца да преодолее конкретно предизвикателство, с което вероятно ще се сблъска в подземния свят, и различни комбинации от тези заклинания могат да бъдат открити на папируси, поставени в гробници заедно с телата.

Най-ранните от тях са били изписани върху предмети в погребалните камери на египетските царски особи около 2400 г. пр. н. е. и са станали известни като „Текстове на пирамидите“. По-късните версии – известни като „Текстове от ковчега“ – са били изписани върху ковчезите на нецарския елит, преди колекцията да бъде преработена през XVI в. пр. н. е. под заглавието „Книга за идването на деня“.

Част от Текстове на пирамидите

Вече достъпна за всеки, който може да си я позволи, „Книгата“ започва да се продава от книжарите и се възприема като основен том за онези, които се готвят да напуснат света на живите; обикновено умиращите смъртни купуват само някои глави и никога не е открита гробница с пълната колекция от заклинания.

Едва през 1842 г. сборникът става известен като „Книга на мъртвите“ – когато немският египтолог Карл Рихард Лепсиус публикува текста под това име.

Какво има в нея?

Различните заклинания в Египетската книга на мъртвите имат за цел да помогнат на хората да кажат правилните неща в правилния момент, за да избегнат унищожението и да достигнат до вечния живот след смъртта. Според вярванията на древните египтяни мъртвите трябва да преминат през подземния свят, за да се срещнат с бог Озирис, при което ще да бъдат съдени според праведността си приживе.

Този път обаче е охраняван от ужасяващи чудовища и други свръхестествени гадости, които трябва да бъдат успокоявани или укротявани, за да мине човек. Много от заклинанията в „Книга на мъртвите“ съответно служат на починалия да се снабди с фрази, които може да произнесе, за да преодолее тези врагове. Други съдържат отговори на многобройните въпроси, които боговете задават по време на пътуването.

Тези, които стигнат до Озирис, трябва да произнесат имената на всяко от 42-те божества, които съдят душите на мъртвите. След това те трябва да произнесат така наречената „отрицателна изповед“, с която да потвърдят, че през живота си са се въздържали от 42 различни гряха – от убийство до кражба.

За щастие цялата тази информация е записана в „Книгата на мъртвите“, така че тези, които си купуват папирус преди смъртта, няма за какво да се притесняват.

Едва след като всички тези предизвикателства са изпълнени, сърцето на починалия се претегляло на везна срещу перо. Ако везните се уравновесят, човекът е смятан за свободен от грехове и му се разрешава да влезе в задгробния живот. Но онези, чиито тежки грехове накланяли везната, са незабавно поглъщани и осъждани на забрава до края на вечността.

В крайна сметка дори „Египетската книга на мъртвите“ не може да ви спаси, ако нещо ви тежи в сърцето.