Как хората започват да носят пижами

През по-голямата част от човешката история няма данни да сме носили някакви специални дрехи нощно време, докато спим.

Нощниците като понятие датират поне от 1530 г., когато френският лингвист Джон Палсгрейв пише, че „късите палта и тесните панталони са голяма обида за старите писатели, свикнали на дълги нощници“, макар че това вероятно не се отнася за специално облекло за сън, а за по-свободни дрехи, които да се носят из къщата.

През XIX и XX век тези пижами стават по-специализирани като спално облекло, както и по-изискани. През XIX на Запад те започват да се носят под влиянието на „pae jama“ – вид свободни панталони, носени в Близкия изток и Южна Азия, завързани с шнур.

Те обаче не са популярни до началото на 1900 г. Защото, оказва се, това, което наистина кара пижамите да се продават, е бомбардировка.

„Преди началото на ХХ в. и мъжете, и жените доста често са носели нощници, така че дори пижамите за мъже са били сравнително нови около XX век“, обяснява пред Би Би Си Луси Уитмор, която пише за модните настроения през Първата световна война за докторската си дисертация. Когато над Великобритания се провеждат въздушните нападения с цеплини, това се променя.

„Списанията започнаха да предлагат на жените да носят или по-практично нощно облекло – ако им се наложи да бягат от леглата си посред нощ – или нощно облекло, което наистина да ги прави да изглеждат представителни, ако се сблъскат със съседите си в 3:00 часа сутринта.“

Освен че изглеждат по-прилично, джобовете на пижамите са и много по-практични при спешни ситуации. За нощно облекло се препоръчват и спални костюми – нещо като суитшърти, но не толкова удобни, тъй като ги носите само защото може да бъдете бомбардирани. Те не се налагат, но към края на войната около 1/3 от жените носят пижами в леглото. Оттогава насам популярността им нараства, тъй като се ползват вече по-скоро заради удобството им, отколкото заради риска човек да изглежда неспретнато в по средата на нощта при истинска въздушна атака.