Историите, вдъхновили образът на Самара от “Предизвестена смърт”
Кой ли като малко дете не е бил достатъчно любопитен да гледа нещо, което не е трябвало. “Предизвестена смърт” е един класически пример за това. Версията от 2002 година е най – известната, но тя е адаптация на оригиналният японски филм от 1998 година просто озаглавен “Рингу”. Която и версия сте гледали като малки едно нещо свързва всяка адаптация – Самара, още позната като Садако. Момичето облечено в бяла рокля и лице покрито с дълга черна коса, излизаща от телевизора е може би един от най – култовите сцени в историята на хорър филмите. Със сигурност това е карало хиляди деца по света да се страхуват от непознатите сега за много касети. Или пък дори звъненето на телефона ги е карало да настръхват, че ще чуят някой от другата страна да шепти “седем дни” в ухото им. Но все пак нека накратко обобщим сюжета на версията от 2002 година.
Рейчъл намира мистериозна касета сред колекцията на покойната си племенница. От любопитство решава да гледа съдържанието на касетата, след което е известена от обаждане по телефона, че й остават само седем дни живот. Рейчъл разбира, че всеки, който е гледал касетата го грози смърт от ръцете на мистериозното момиче Самара, което винаги излиза от кладенец. Единственият начин, по който човек може да се спаси от смъртта е, ако направи копие на касетата и я покаже на друг, пренасяйки им проклятието.
Известно е на мнозина любители на филми на ужасите, че повечето азиатски хорър продукции водят своето начало от вече съществуваща легенди и истории. То тогава какво е вдъхновението за Самара. Нека разберем.
Вдъхновението за самата Самара идва от професор на име Томокичи Фукурай, който развива теорията за психическата фотография или така наречената фотография на духове. Според него ретината на окото на човек може да произведе свръхестествени снимки. Идеята му се струвала за табу от колегите му и той бил изгонен от университета, в който преподавал. Това не го спряло като той се опитвал да докаже теорията си като снимал няколко човека, които според него притежавали свръхестествени способности. Един от тези хора било момиче на име Садако. Тя се превръща във вдъхновението за Самара, която всички познаваме. Но кладенецът, от който тя излиза има собствена легенда в японският фолклор.
Легендата разказвала за красива прислужничка на име Окику, която служела на самураят Аойама Тессан в дворецът Химеджи. Въпреки, че бил женен самураят постоянно предлагал брак на Окику като й обещавал, че дори ще остави жена си, заради нея. Окику, обаче всеки път му отказвала. Ядосаният самурай решил да си отмъсти като се обърнал към семейната си колекцията от десет златни чинии. Краденето и унищожаването им означавала сигурна смърт за извършителят. Той решил да скрие една от чиниите и да обвини Окику в кражба. В зависимост от версията на легендата. В едната Окуки, опозорена решава сама да са хвърли в кладенецът близо до замъкът. В другата Тессан сам хвърля Окику в него. Независимо от версията Окику намира смъртта си в кладенеца и като наказание, неспокойната й душа се превръща в зъл дух. Казва се, че всяка вечер Окику излизала от кладенеца и се появявала пред леглото на Тессан. Така тя почвала да брои всяка една от чиниите, но преди да преброи последната десета чиния тя почвала да крещи и изчезвала. Това се повтаряло всяка вечер, докато Тессан не изгубил ума си. Оттогава този кладенец става известен с името Кладенецът на Окику и по – късно се превръща в туристическа гледка.
Тези две истории вдъхновяват малкото момиче Самара от нашите спомени. Невероятно е как тези две на първи поглед несвързани истории в едно цяло, за да създадат един от най – известните хорор филми на нашето време.
