Американският Лорънс Арабски – Уендел Филипс, който изрови Арабия и стана нефтен магнат
Уендел Филипс е в Мариб, Йемен, търсейки улики за Савска царица, когато местните племена го залавят заедно с екипа му. Годината е 1951 и Филипс набързо праща по жицата съобщение до президента Труман: „Ако не бъдат предприети незабавни действия, американски животи ще бъде сериозно застрашени.“ Изоставяйки проекта, той и колегите му успяват да избягат с не много повече от дрехите на гърба си. „Абсолютно всичко останало трябваше да остане в Мариб“, пише той по-късно.
Томас Едуард Лорънс в Палестина, между 1920 и 1925 г.
Когато чуят за Филипс, някои хора правят аналог с британския подполковник Томас Едуард Лорънс, известен и като Лорънс Арабски, а други с Индиана Джоунс. На 26 години, въоръжен със знанията си по палеонтология и опита си като морски пехотинец, Уендел Филипс започва своите приключения в Африка. След това през 1949 г., на 28 г., заминава за Южна Арабия, където открива артефакти от град Тимна, някога разположен по древни търговски пътища. Никой западен археолог досега не е бил там.
Днес неговите открития често се излагат на показ в музеи и галерии. Статия в New York Times от 1955 г. казва, че Филипс съчетава „качествата визия, смелост, любопитство и ентусиазъм с очарованието на приключенец, хладнокръвието на комарджия и лукавството на американски политик“.
„Той и неговият екип са силен фактор при полагането на основите на археологията в тази област“, казва Масуме Фархад, главен уредник на галерия Саклер – едно от местата, показвали неща на археолога. „Когато говорим за археологията на Арабския полуостров, неизбежно трябва да споменем Уендел Филипс.“
Зайдун Заид, археолог, работил с Фондацията за изследване на човека, която Филипс основава през 1949 г., си спомня, че е научава за него, докато е студент. „Той е първият чужденец, който разкопа в Южна Арабия“, казва Заид. „Той отвори вратата за всички бъдещи поколения археолози след него.“
За частта от земното кълбо, която ще го направи известен, самият Филипс пише: „Тук времето заспа и люспите на древните цивилизации бяха погребани дълбоко в пясък, запазен като цветя между листата на книга. Земята изглеждаше сурова, но беше и богата на даровете на времето и аз исках да изровя някои от тези богатства и затова копах през пясъка и вековете към славно минало.“
Благодарение на снимачния екип, които придружава Филипс в Йемен, от работата му има и кадри, за които Фархад казва, че дават възможност „да се надзърне зад кулисите на експедицията и наистина да се опитаме да разберем как е била проведена, какво е включвала и какво е била да се участва в нея.“ На кадрите можем да видим как Филипс разкрива артефакти като бюст от алебастър от гробище, който датира от средата на първи век и днес е известен като „Мириам“. „Тя е монументално известна в световен мащаб“, казва Мерилин Филипс Ходжсън, сестра на Уендел и настоящ президент на фондацията му.
Ходжсън казва, че свързва тези артефакти с младостта си. „Израснах с такива неща. Брат ми ги носеше у дома“, казва тя. „Мириам седеше в хола ни. Помислих си: О, Боже, няма да има място за мен.“ Тя си спомня как веднъж брат й я предупреждава да внимава с флиртовете с местни жители в Египет. „Той имаше страхотно чувство за хумор“.
След като си тръгва от Йемен през 50-те години, Филипс пише книга за приключенията си, озаглавена „Qataban and Sheba“. „Тук се крие историята на една мечта, която подобно на много мечти понякога придобива кошмарни аспекти“, започва книгата. „Предупреждавам всички останали, на които романтиката, приключенията, науката, пътуванията и примамката на неизвестното също им е мечта, че сбъдването на мечтите им може да доведе в същия момент до мъката от разцепени устни, подути езици, замръзнали пръсти, дизентерия, треска, сърцебиене и убийствена монотонност.“
След експедициите си в средата на века, Филипс прекарва своето време в писане и преподаване. Той също използва връзките си в Близкия изток, за да влезе в петролния бизнес. Според Библейското археологическо общество и сведенията във вестниците от онова време, до средата на 70-те години на миналия век той вече има повече петролни концесии от всеки индивидуален човек в света – те са оценени тогава на повече от 120 милиона долара. Но въпреки богатството и известността си, Уендел остава загадъчна фигура. Той се разболява и почива през 1975 г. на 54-годишна възраст.
Десетилетия по-късно работата на Филипс вече не е древна история. Под ръководството на сестра му, Фондацията се завръща в Йемен през 1998 г. и продължава работата, която изоставя половин век по-рано. Въпреки това, както преди 60 години, конфликт отново спира археологическите усилия. „За съжаление не можем да отидем в Йемен за работа на терен“, казва Заид. „Мисля, че в този момент е много рисковано да отведем нашия екип там.“
