Златото на Крим: руско-украинската борба на музеите
Холандски музей представя златни експонати от Кримския полуостров. В началото на изложбата те, както и самият полуостров принадлежат на Украйна. След скорошните събития и присъединяването на Крим към Русия, на кого трябва да бъде изпратено съкровището след нейния край?
Златен шлем, украсен с фигурите на войници, позлатени ножници, бижута, монети, амулети. Тези съкровища, на възраст повече от 2000 години, намерени на Кримския полуостров са причина за пореден скандал между Украйна и Русия.
В началото на февруари музеят Allard-Pierson в Амстердам открива изложба, посветена на Крим, с множество ценни експонати от времето на скитите (ок. 600г. пр. н.е.). Предметите са на хиляди години, например китайски кутийки за бижута позволяват да се проследят ранни маршрути от Пътя на коприната. Никога досега толкова голямо количество артефакти не е било изнасяно от Украйна, пише в програмата на изложбата. Когато тя е открита, полуостровът и съкровищата му са украински. Само няколко седмици по-късно руски войници окупират територията, а след референдум тя се включва в границите на Русия.
А съкровището? Експонатите на Украйна ли принадлежат, или Русия е новият собственик? На 31. август се слага край на изложбата и уредниците на музея не знаят дали да пратят златото в Киев или в Москва. Юристи се опитват да решат деликатния проблем.
„Един юридически сложен случай”
Най-лесно е да се каже, че Холандия трябва да върне златото там, откъдето го е получила. Но „Не е толкова просто”, казва Яша Ланге от Амстердамския университет, част от който е и археологическия музей. Предметите са събрани от 5 музея, 4 от които в Крим. Украинските власти са на мнение, че предметите са собственост на държавата и трябва да се върнат в Киев. „Връщане в музеите в Крим означава предаването на съкровищата в руски ръце”, обяснява Ланге.
„Юридически сложен случай”, казва Ланге. Как се е процедирало при предишни случаи, къде са връщани предметите от предишни изложби и какви са правилата на музея, Ланге не иска да сподели. От тези правила и от законодателството на Украйна зависи кой ще получи златото на Крим, казва Инге ван дер Влис, професор по право в Амстердамския университет. „В случай, че музеят е сключил споразумение директно с държавата, то експонатите следва да се изпратят обратно там” . Но ако даден предмет е заведен като притежание на музея, то правото за собственост е с по-голяма тежест от договорите между музея и държавата и този предмет следва да се върне на музея.
Музеите на Кримския полуостров са убедени, че трябва да получат колекциите си, независимо, че вече са на руска територия. Един от заемодателите е Централният музей в Симеропол, Крим. Неговият директор Андрей Малгин казва, че според договора му с холандците, експонатите трябва да бъдат върнати директно в музея. Проблемът е в двете собствености. „Нашето становище е, притежанието на музея стои преди притежанието на държавата.” Предметите, намерени на полуострова са част от неговото културно наследство. „Те нямат нищо общо с украинската територия”. Затова трябва да бъдат върнати на прекия им притежател – музея.
Юристката ван дер Вилс подчертава, че за да се разреши спора, трябва да се изследва по-дълбоко местното право – украинското. Тъй като холандската власт не е признала отделянето на Кримския полуостров, тя е все още свързана чрез споразуменията си с Украйна. Амстердамският музей се е допитал до множество експерти. Министерството на външните работи също трябва да се включи в разрешаването на конфликта.
Русия, като самопровъзгласил се се защитник на Кримския полуостров, също се е свързала с адвокати, които да защитават държавните интереси при евентуален съдебен спор, каза руският министър на културата Владимир Медински пред медиите още в началото на юли. „Надявам се холандските ни партньори да не използват случая за политически цели, а да вземат юридически правилното решение.” Федор Воронин – културно аташе на руското посолство в Хага – не желае да коментира проблема: „Това са отношения между музеи, а не между посолства”.
Междувременно всички страни работят по мирното разрешаване на проблема. В следващите дни музеят Allard-Pierson ще изясни какво е бъдещето на кримските съкровища.
С spiegel.de
