Изкуство и нацистки символи

Франция забрани спектаклите на скандалния комик Дийодоне заради антисемитско съдържание. Това разбуни духовете и то не само в света на изкуството, пише Дойче веле. В Германия също се питат къде свършва творческата свобода?

На сатирата всичко ѝ е позволено, бе казал Курт Тухолски. На писателя с острото перо обаче тогава му е било лесно да прави подобно заключение – в началото на 20 век изобщо не е стоял въпросът за сатирата и Холокоста или престъпленията на националсоциализма. Сто години по-късно в Германия вече се води не един дебат дали на комици, карикатуристи или режисьори им е позволено да се шегуват например с Хитлер. В повечето случаи е даван положителен отговор, а произведения на изкуството, осмиващи Хитлер, са дискутирани, но не и забранявани.

Наскоро германски съд оправда художника Йонатан Мезе, който в свой пърформънс показа нацисткия поздрав. Съдиите обаче решиха, че авторът е изпозвал жеста в комичен план и не отнесоха случая към юрисдикцията на германския закон, който забранява използването на нацистките символи. Миналата седмица обаче научихме за едно друго съдебно решение – на демонстрация срещу политиката на ЕС за икономии германският художник Гюнтер Вангерин се появи с плакат на канцлерката Ангела Меркел в нацистка униформа. Авторът също се позова на творческата свобода, но съдът реши друго и постанови 3 000 евро глоба.

Само че сегашната дискусия във Франция има по-различни измерения. Комикът Дийодон Мбала Мбала, чието артистично име е Дийодоне, многократно е осъждан през последните години за прояви с антисемитско съдържание – до този момент той е платил глоби на обща стойност 65 000 евро. Авторът смята себе си за хуморист. Но въпросът е дали всичко, което се поставя на сцената, може да бъде определено като изкуство? – Не, постанови Върховният административен съд на Франция, който забрани спектакли на Дийодоне в градовете Нант, Тур и Орлеан.

Забраната бе мотивирана с това, че неговото шоу е риск за обществения ред и човешкото достойнство заради неприемливи изказвания на комика по адрес на евреите. Конфликтът се пренесе и в Швейцария, където град Нион обяви, че също смята да спре представленията на Дийодоне.

Отговорното изкуство

Случаят Дийодоне се коментира широко и в Германия. Според президента на берлинската Академия на изкуствата Клаус Щек, решението на френския съд е правилно. За границите на творческата свобода Щек казва: „Няма безотговорна сатира и въобще безотговорно изкуство.“ Решението на френския съд донякъде смущава германския писател с израелски корени Рафаел Зелигман. Но той също е горещ защитник на творческата свобода и пледира да се избира по-малкото зло: „Когато някой използва свободното слово и демократичните свободи, за да ги хули, трябва да има начини да му противодействаме. Трябва да имаме възможност да показваме червен картон на антисемитите и подстрекателите към омраза“, казва Зелигман.

Във Франция обаче се чуват и други гласове. Бившият министър на културата, социалистът Жак Ланг заяви например, че според него решението на съда е проблематично. Налице трябва да са сериозни причини, за да се отмени свободата на словото. Ляво ориентираният вестник „Либерасион“ написа в коментар следното: „Забраните, които феновете на Дийодоне възприемат като цензура, крият риска един скандален комик да бъде привърнат в мъченик и жертва на свободата на словото“.

Дебатът тепърва започва да набира скорост – както във Франция, така и в Германия. Факт е обаче, че забраната на спектаклите на Дийодоне само за една нощ го направиха по-известен, отколкото всички съдебни процеси, водени досега срещу него.