О. Дж. Симпсън е бивш професионален играч от Национална футболна лига (НФЛ) за американски футбол. Той е осъден за въоръжен грабеж и отвличане, но е най-известен с това, че е оправдан за убийствата на бившата си съпруга Никол Браун Симпсън и нейния приятел Рон Голдман.
Преди да се забърка в съдебни процеси и престъпността, Симпсън е звезда в колежанския футбол в USC и печели трофея "Хайзман" през 1968 г.
По-късно прави рекордна кариера в НФЛ и печели огромна популярност сред феновете. След умерено успешна кариера като актьор и спортен коментатор, Симпсън е обвинен за убийствата от юни 1994 г. и е оправдан по време на публичен процес. По-късно граждански съд го признава за отговорен.
През 2008 г. е осъден за отвличане и въоръжен грабеж след нападение над търговци на спортни сувенири в Лас Вегас и излежава почти девет години затвор, преди да получи условно освобождаване през октомври 2017 г.
Симпсън умира на 10 април 2024 г., на 76 години.
Орентал Джеймс Симпсън, по-известен като О Джей Симпсън, е роден на 9 юли 1947 г. в Сан Франциско. Леля му го кръщава с името Орентал на френски актьор, когото тя харесва.
На две години Симпсън се разболява от рахит. Вследствие на това остава с криви крака и неправилна походка. Налага се да носи обувки, свързани с метална шина, по няколко часа всеки ден, докато навърши пет.
Родителите му се разделят през 1952 г. Той, неговият брат и две сестри са отгледани от майка им в Сан Франциско, в квартал населен предимно с чернокожи.
На 13 години се присъединява към улична банда, наречена "Персийските воини". Една улична свада го отвежда в поправителен център за непълнолетни за близо седмица през 1962 г.
Докато е гимназист Симпсън се откроява със своя талант в американския футбол, но слабите му оценки първоначално му пречат да влезе в престижен колежански отбор.
След като доминира в мачовете за колежа на Сан Франциско, е приет в Университета на Южна Калифорния на позиция халф бек.
Като двукратен "All-American" халф бек на USC Trojans, Симпсън чупи рекорди на Национална колежанска атлетическа асоциация (NCAA) и печели Heisman Trophy през 1968 г.
През 1969 г. влиза в професионалния тим "Бъфало Билс", но се утвърждава едва след като тактиката е съобразена с неговия стил.
Получава прякора "The Juice" ("Сок") и пет поредни години (1972-1976) преминава границата от 1000 ярда, като четири пъти оглавява Националната футболна лига (НФЛ) по този показател.
През 1973 г. става първият играч в лигата с над 2000 ярда за един сезон. Счупва и рекорди с 23 тъчдауна през 1975 г. и 273 ярда срещу "Детройт Лайънс" на Деня на благодарността през 1976 г.
О Джей Симпсън се отказва от професионалната си спортна кариера след повече от десетилетие в НФЛ, време, през което печели рекорди, признание и световна слава. Тялото му обаче започва да усеща тежестта на години на интензивни тренировки и сблъсъци на терена - натрупаните травми постепенно намаляват ефективността му.
Симпсън усеща, че е достигнал върха на спортния си цикъл и че е време да търси нови възможности извън терена. Кариерата му като актьор и спортен коментатор се открива като естествена следваща стъпка - начин да използва популярността и името си, да остане в публичното внимание и да опита различни предизвикателства.
Така след още един сезон при "Билс" е трансфериран в "Сан Франциско Фортинайнърс", където завършва кариерата си през 1978-1979 г.
През 1983 и 1985 г. е въведен съответно в Залата на славата на колежанския и на професионалния футбол.
След оттеглянето си през 1979 г. Симпсън започва доходна кариера като коментатор и актьор. Още като спортист участва във филма The Klansman (1974), където изиграва мъж, набеден за убийство.
По-късно се появява в "Голо оръжие" (1988) и продълженията като си партнира с Лесли Нилсен и Присила Пресли.
Участва и в реклами на "Херц" (Hertz), където скача над куфари, и работи като коментатор за "Monday Night Football" и NBC.
През 1967 година Симпсън се жени за Маргерит Л. Уитли. Имат три деца: Арнел, Джейсън и Аарън. Аарън умира трагично през 1979 г. на непълни две години, след като се дави в басейна. Двойката се развежда същата година.
Докато все още е женен за първата си съпруга, Симпсън се запозна с 18-годишната сервитьорка Никол Браун. Разликата в възрастта им от почти 12 години не попречва на връзката им.
След няколко години на срещане и съвместно съжителство, Симпсън и Браун сключват брак през февруари 1985 г. След сватбата тя приема името Никол Браун Симпсън, като двойката има две деца, Сидни и Джъстин.
Браун Симпсън се оплаква често от брака си пред приятели и членове на семейството, като им разказва, че Симпсън я малтретира физически. Полицията също е извиквана в дома им в Лос Анджелис многократно.
Това включва и кавга между двамата на Нова година през 1989 г., след която Браун остава с разцепена устна и синини. Тогава тя казва, че съпругът ѝ я заплашва със смърт.
Бившият футболен играч по-късно не оспорва обвинението в домашно насилие и е осъден на 120 часа общественополезен труд, глоба от 200 долара и две години пробация. Той е осъден също да дари 500 долара на приют за жени, жертви на домашно насилие.
През 1992 г. Никол подава молба за развод. Споразумението ѝ носи над 430 000 долара и 10 000 долара месечна издръжка.
Две години по-късно Никол се опитва да започне нов живот. Но през нощта на 12 юни той свършва завинаги.
Рано сутринта на 13 юни 1994 г. бившата съпруга на Симпсън, Никол Браун Симпсън, и нейният приятел Рон Голдман са намерени намушкани брутално в Лос Анджелис.
Това се случва най-вече благодарение на единствения свидетел на престъплението - кучето на Никол Браун. То лае непрестанно в апартамента ѝ, будейки съседите. Това привлича вниманието на един от тях, който се притичва да провери какво се случва и открива ужасната сцена - телата на Никол и нейния приятел Рон Голдман.
По този начин кучето се превръща в своеобразен свидетел на убийството, чиято реакция буквално води до първоначалното разкриване на престъплението.
Властите установяват, че са убити предната нощ. След разпит на бившия играч от НФЛ, доказателствата сочат към него и че той е извършил убийствата.
На 17 юни 1994 г. полицията нарежда на О Джей Симпсън да се предаде до 11 часа сутринта. Той не се явява и е обявен за издирване.
По-късно същия ден Симпсън е засечен в бял "Форд Бронко", управляван от неговия приятел Ал "Ей Си" Коулингс. Започва бавно, но драматично полицейско преследване по магистралата Санта Ана в Лос Анджелис, което е излъчвано пряко по националните телевизии.
Милиони американци гледат на живо как десетки полицейски коли следват автомобила. В колата Симпсън държи пистолет и пари, но в крайна сметка се предава доброволно в дома си в Брентууд.
През януари 1995 г. започва процесът срещу Симпсън, известен като "Делото на века". То продължава девет месеца - най-дългото в историята на Калифорния до този момент.
Симпсън наема т.нар. "отбор-мечта" от адвокати, сред които Джони Кокрън, Робърт Шапиро и Робърт Кардашиян. Обвинението представя ДНК доказателства и ръкавица, намерена на мястото на убийството, която съвпада с ръкавица от имота на Симпсън.
Защитата оспорва начина, по който са събрани доказателствата, и поставя под съмнение работата на полицията.
Най-запомнящият се момент в делото е изказването на Кокрън: "Ако не пасва, трябва да оправдаете". Той има тази възможност, тъй като прокуратурата прави "грешката" да помоли Симпсун да си сложи ръкавиците, които са му леко тесни.
Процесът постепенно се превръща не толкова в съдебен спор за убийство, а в арена за дебат за расата и расизма в Съединените щати. Основна роля за това има един от разследващите полицаи - детектив Марк Фърман. По време на процеса защитата представя записи, на които Фърман многократно използва расистки обиди и признава, че често "урежда" доказателства срещу чернокожи заподозрени.
Това дава възможност на адвокатите на Симпсън да изградят нова стратегия: вместо да се фокусират върху самите доказателства, те твърдят, че цялото разследване е компрометирано заради расизъм и полицейска корупция.
Те представят тезата, че именно Фърман - като расист и противник на чернокожи - е "подхвърлил" доказателства, за да уличи Симпсън.
Въпросът "защо" би направил това е по-скоро политически и емоционален, отколкото рационален. Защитата не доказва директен мотив на Фърман да набеждава лично Симпсън. По-скоро те използват общественото недоверие към полицията в Лос Анджелис - след скандали с полицейско насилие и расова дискриминация.
В този контекст твърдението, че Фърман е способен да подхвърли доказателства срещу известен чернокож мъж, звучи достоверно за много хора.
Така процесът се измества от въпроса "виновен ли е Симпсън?" към въпроса "можем ли да вярваме на полицията?". При наличие на дълбоко разделено общество и жури, съставено предимно от афроамериканци, обвинението не успява да преодолее съмненията.
И така на 3 октомври 1995 г. съдебните заседатели обявяват Симпсън за невинен. Решението е гледано от около 150 милиона души и разделя американското общество по въпроси за расата, справедливостта и правосъдието.
Освен това е повдигнат въпрос относно начина, по който правоприлагащите органи и съдебната система третират знаменитостите.
През 1997 г. обаче граждански съд го признава за виновен за смъртта на Никол и Рон и му налага да плати 33,5 млн. долара на семействата на жертвите. За да избегне конфискация, Симпсън се бяга във Флорида през 1999 г.
През 2007 г. отново попада в новините - извършва въоръжен грабеж в Лас Вегас, за което през 2008 г. получава до 33 години затвор. Излежава девет и е освободен условно през 2017 г.
По време на изслушването за освобождаване Симпсън настоява, че е водил "спокоен живот" и иска да бъде със семейството си. Дъщеря му Арнел свидетелства в негова подкрепа. Получава условна свобода на 1 октомври 2017 г.
След освобождаването живее в Лас Вегас. Въпреки предложения за телевизионни и бизнес проекти, избягва публичност. Появяват се скандали - изгонен е от хотел заради пиянска свада, после завежда дело за клевета. През 2021 г. е освободен напълно от пробацията.
През 2023 г. признава в социалните мрежи, че се лекува от рак. На 10 април 2024 г. семейството съобщава за смъртта му.
Симпсън оставя след себе си не само огромни финансови дългове - между 114 и 200 милиона долара към семействата на жертвите, които далеч надхвърлят стойността на неговите активи като къщи, спортни приходи, хонорари от кино и реклама и дори защитената му пенсия от НФЛ, - но и множество въпроси.
Въпроси за вината и невинността му, за границите на правосъдието, за ролята на расата и справедливостта в американската съдебна система, които и до днес остават без еднозначен отговор.
Общественото мнение в САЩ остава категорично - мнозинството американци вярват, че Симпсън е виновен.
Социологически проучвания през десетилетията показват, че между 60 и 86 % от населението е убедено, че именно той извършва убийствата, въпреки оправдателната присъда.
Веднага след процеса различието в мненията между белите и чернокожите американци е огромна - белите масово го смятат за виновен, докато при чернокожите преобладават съмненията. С времето тази пропаст започва да се свива и все повече афроамериканци също приемат версията за неговата вина.
