На около двайсет и пет километра от българската граница се намира един от най-впечатляващите паметници на късната Римска империя — Felix Romuliana, известен днес и като Гамзиград. За мнозина той остава в сянката на Диоклециановия дворец в Сплит или на археологическите паркове в Италия, но е сред най-добре запазените императорски комплекси от епохата на тетрархията.
Неслучайно през 2007 година ЮНЕСКО включва Felix Romuliana в Списъка на световното наследство като уникално свидетелство за архитектурата, идеологията и политическата култура на късната Римска империя.
Историята на този необикновен град започва с човек, който по рождение няма никакви изгледи за престола. Галерий, чието пълно име е Гай Галерий Валерий Максимиан, е роден между 250 и 260 година в района на днешна Източна Сърбия — земи, които по това време още се числят към Горна Мизия и по-късно влизат в провинция Дакия Рипензис, Крайбрежна Дакия.
Изворите не са единодушни къде точно се ражда: едни сочат Сердика, други — самото място, където той по-късно издига двореца си, а под сградите там археолозите откриват по-стара вила, в която част от изследователите виждат родния му дом.
Произходът му е скромен — Лактанций разказва, че майка му Ромула била преселница от Дакия отвъд Дунав, прогонена от нападенията на карпите, а самият той като млад пасял добитък, преди да постъпи в армията, откъдето му остава прозвището Арментарий, от armentum, стадо.
Независимо доколко тези разкази са легендарни, те показват колко необичаен е възходът му. Благодарение на военните си способности Галерий бързо се издига в армията и през 293 година Диоклециан го избира за един от двамата цезари — младши съуправители — в новата система на управление, известна като тетрархия.
Галерий получава управлението на балканските и дунавските провинции, а по-късно се превръща в един от най-влиятелните хора в държавата.
Името му остава в историята най-вече с победата над Сасанидска Персия. След тежка първоначална загуба той разгромява при Сатала през 298 година армията на шахиншаха — "царя на царете" — Нарсе и пленява съпругата, сестрите и децата му заедно с харема и съкровищницата.
Мирният договор обаче не е негово дело: през пролетта на 299 година Диоклециан отхвърля искането му Персия да бъде подчинена и налага по-умерени условия, които значително разширяват римското влияние в Армения и Месопотамия.
Победата превръща Галерий в един от най-прославените пълководци на своето време и именно след нея той решава да издигне грандиозна резиденция край родното си място.
Така възниква Felix Romuliana, което в превод значи "Щастливата Ромулиана". Името не е избрано случайно. То е посветено на майката на императора, Ромула, която след смъртта си трябва да бъде обожествена според езическите вярвания.
Самият Галерий също възнамерява един ден да бъде почитан като божество, както повелява традицията на римските императори. Затова комплексът никога не е просто дворец. Той съчетава императорска резиденция, религиозен център и династичен паметник, предназначен да увековечи рода и да подчертае божествения произход на владетеля.
Мавзолеите на Галерий и на Ромула обаче не са между стените, а на хълма Магура, на около километър от главната порта, редом с две грамадни могили — според Драгослав Срейович това е мястото на последния засвидетелстван в римския свят апотеоз, издигането на владетел сред боговете.
Още при влизането посетителят остава впечатлен от внушителните крепостни стени. Те са подсилени с двайсет масивни кули, които според Срейович служат повече на императорското самочувствие, отколкото на отбраната.
Вътре се разкриват просторни дворове, дворцови сгради, храмове, бани, административни помещения и церемониални зали. Археолозите откриват великолепни подови мозайки, изработени от дребни каменни и стъклени късчета, наречени тесери. Сред тях изпъкват изображения на Дионис и на Медуза, ловни сцени, лабиринт и сложни геометрични композиции.
Разкошът личи и от използваните материали. Мраморът пристига от различни части на империята, а колоните, капителите и декоративните елементи показват майсторството на строителите от епохата. Открити са порфирни портрети на тетрарсите — порфирът е тъмночервеният камък от египетските кариери, запазен за императорската власт.
Главата на Галерий с владетелските знаци излиза от земята през 1993 година, а ръката му, стиснала глобус от червен порфир, е намерена в трапезарията. Запазени са и образите на Диоклециан, Максимиан, Лициний, Максимин и Константин, както и колони с фигури на Херкулес.
Изборът на боговете следва официалната династична доктрина: Диоклециан и Галерий се наричат Йовии, по името на Юпитер, а Максимиан и Констанций — Херкулии. Целият ансамбъл е проектиран така, че всеки, който влиза, да разбере, че се намира в дома на човек, който не просто управлява огромна империя, а претендира за почти божествен статут.
Една от най-интересните особености на Felix Romuliana е, че той е построен в момент, когато Римската империя стои на границата между две епохи. Лактанций и Евсевий Кесарийски сочат Галерий за подбудител на т.нар. Велико гонение, започнало при Диоклециан, макар днес степента на личното му участие да се обсъжда.
На 30 април 311 година, вече тежко болен, Галерий издава в Сердика — днешна София — прочутия едикт за веротърпимост, с който прекратява гоненията срещу християните и им разрешава свободно да изповядват своята религия.
Документът излиза и от името на съуправителите му Константин и Лициний, а е обявен в Никомедия. Няколко дни по-късно императорът умира в Сердика. Практическият резултат остава скромен — отнетото от християните имущество не се връща, а на Изток натискът скоро се подновява.
Тежестта на едикта е другаде: той предхожда с две години Миланското споразумение на Константин Велики и Лициний и пръв дава на християнството статут на позволена религия.
Тази връзка със София прави Felix Romuliana особено интересен и за българските читатели. Малко исторически личности са оставили толкова осезаем отпечатък и от двете страни на днешната граница.
Дворецът край Зайчар и Сердикийският едикт са две страни на наследството на един и същ владетел — човек, който започва живота си като пастир в дунавските провинции и завършва управлението си с документ, отворил пътя на християнството в империята.
След смъртта на Галерий през 311 година великолепният комплекс постепенно губи първоначалното си предназначение. В него продължава да има живот още няколко века. В средата на V век хуните го разграбват, а на негово място се настанява скромно селище на земеделци и занаятчии.
По времето на император Юстиниан I мястото отново придобива значение като укрепено селище — Прокопий Кесарийски го включва сред крепостите, възстановени в областта на град Акве. В началото на VII век идването на славяните слага край на живота между стените, а през XI век сред руините се появява ново славянско селище.
Векове наред местните хора познават мястото единствено като Гамзиград.
Първото описание на комплекса прави барон фон Хердер през 1835 година, а Феликс Каниц рисува стените и кулите през 1860 и 1864 година. Системните археологически проучвания започват през 1953 година по инициатива на Векослав Попович, а от 1970 година разкопките оглавява Драгослав Срейович.
Големият пробив идва през 1984 година, когато екипът му открива в югозападната част архиволт — извитата греда над врата — с надпис Felix Romuliana. Надписът окончателно доказва, че това е изгубеният дворец на Галерий, известен дотогава само от писмените извори: от съчинението, приписвано на Аврелий Виктор, и от Прокопий.
За българските туристи посещението на Felix Romuliana е лесно достъпно. Удобният маршрут от София минава през ГКПП "Връшка чука", откъдето до Зайчар има единайсет километра. От града до археологическия комплекс остават още около единайсет километра по добре поддържан път. Пътят е кратък и цялото пътуване спокойно се побира в един ден.
Още по-интересно е това посещение да се съчетае с други забележителности в региона. Един от най-подходящите варианти е маршрутът през Белоградчик. Белоградчишките скали и крепостта над тях се съчетават с Felix Romuliana за два дни. Така туристът вижда едно природно чудо, една средновековна крепост и един от най-великолепните императорски комплекси на Римската империя.
За тези, които разполагат с повече време, маршрутът може да продължи към Кладово и Джердапския пролом, познат и като Железни врата. Това е едно от най-красивите дефилета в Европа — там Дунав си пробива път между Южните Карпати на север и старопланинските масиви на юг.
По пътя са римската крепост Диана, хидровъзелът "Джердап I" и праисторическото селище Лепенски вир, което Срейович определя като особено ранен етап в развитието на европейската праисторическа култура. Само за няколко дни човек може да проследи историята на Балканите — от праисторията през Римската империя до средновековните крепости.
Felix Romuliana напомня, че балканските провинции не са затънтен край на Римската империя. Тук се раждат императори, вземат се решения, променили съдбата на Европа, издигат се дворци, които по великолепие съперничат на другите императорски резиденции от онова време — Никомедия, Сирмиум, Медиолан и Трир, защото Рим отдавна вече не е седалище на властта.
Мястото разказва историята на възхода и падението на една империя и показва колко тясно са преплетени съдбите на днешните балкански народи още от времето на Античността.
