Монументалната статуя на Христос Спасител гледа към Рио с разтворени ръце като символ на мир и смирение.
Обявена за едно от Новите седем чудеса на света, тя е най-голямата скулптура в стил ар деко и четвъртата по големина статуя на Иисус Христос - с впечатляващите 30 метра височина и 28 метра ширина.
Тя привлича туристи от цял свят, които се изкачват на връх Корковадо, за да се убедят лично в мащаба и майсторството, с което е създадена. Но замисляли ли сте се защо статуята изобщо е построена?
Зараждане на идеята
Концепцията за издигане на забележителна статуя на Корковадо е предложена за първи път от бразилския свещеник отец Педро Мария Бос през 1850-те години.
Идеята обаче остава на заден план, когато Бразилия става република и се въвежда разделянето на църквата от държавата.
След Първата световна война проектът е възобновен с цел да възстанови христианската вяра и надежда в бразилската общност, за която духовниците се опасяват, че се отдалечава от Бог.
Официалните лица осъзнават, че поставянето на статуята на Корковадо ще я направи видима от почти всяка точка на Рио и дори отвъд него.
Впечатляващо е, че целият проект се финансира изцяло чрез дарения от бразилския народ.
Това е доказателство за широка обществена подкрепа и желанието да се изгради статуя, която всекидневно ще напомня на хората за Христос и Неговата саможертва.
Дори и днес силуетът на статуята символизира трайната християнска вяра, която продължава да е актуална в Бразилия.
От принцеса Исабел до Христос
През 1880-те отец Педро Мария Бос предлага създаването на паметник в чест на принцеса Исабел, дъщеря на император Педро II.
Тя играе ключова роля в историята на Бразилия, подписвайки през 1888 г. "Златния закон", с който окончателно се премахва робството.
Бос търси финансиране от принцесата за паметника, но тя смята, че статуя посветена на Иисус Христос би била по-подходяща, тъй като Той е "истинският Спасител на човечеството".
Изграждането на статуята
Строежът на Христос Спасител първоначално е планиран да съвпадне със 100-годишнината на бразилската независимост през 1922 г., но финансови трудности отлагат проекта с девет години. Официалното откриване е на 12 октомври 1931 г.
Подобни монументални конструкции, отбелязващи важни исторически моменти, стават все по-популярни в големите градове по света като например Статуята на свободата в Ню Йорк (1886) и Айфеловата кула в Париж (1889).
Статуята на Христос е проектирана да изразява както внушаващо страхопоччитание, така и божествената природа на Иисус Христос.
Акцентът пада върху т.нар. "пасхално тайнство". Това е основна тема в католическата вяра, свързана с изкуплението и спасението - живот, смърт, възкресение и възнесение.
През 1922 г. католическата общност в Рио избира инженера Ейтор да Силва Коще и художника Карлоз Озжвалд.
Първоначалната идея е Христос да държи кръст и земно кълбо, но тя е отхвърлена. Вместо това е възприет образът на Христос с широко разтворени ръце - символ на защита и обич към всички хора.
Художници и инженери обядиняват талантите си
През 1923 г. да Силва кани прочутия френско-полски скулптор Пол Ландовски да изработи фигурата на Христос.
Ландовски доразвива концепцията и създава Христос като фигура на надежда и милост - с ръце и длани, разгърнати към света.
Френският инженер Албер Како проектира вътрешната структура от подсилен бетон и организира транспортирането на елементите от Франция до Бразилия.
Върху бетона работниците полагат около 6 милиона малки плочки от стеатит. Мнозина пишат бележки на гърба им, което превръща статуята в "хранилище" на лични истории, надежди и мечти.
Накрая румънският скулптор Георге Леонида извайва главата и лицето на Христос в характерния ар деко стил на Ландовски. Така екипът от инженери и художници вдъхва финален живот на тази колосална фигура.
Символика и наследство
С течение на времето статуята на Христос Спасител надхвърля първоначалните замисли. Тя се превръща в световна икона, символираща надежда, вяра, но най-вече любов не само за Рио и Бразилия, но за целия свят.
