„Добро утро!” - каза стената – „Как спахте, г-це?”. Тя натисна копче на корема си с надпис „Прозявка...

Пуснах отново записа от сесията. Имаше нещо в него, което ме притесняваше. През цялата си дългогодиш...

Бидейки човек традиционален и доста глуповат, използвам винаги едни и същи маршрути, когато отивам н...

Когато застанах на светофара на булеварда, дъжда се изсипа с пълна сила от оловносиньото небе.

Как ми се иска да докосна с длан кожата на бедрото й, изглежда като бяло тесто...

Сърцето ми крепи го нишка тънка

Имало едно време един червен молив. Той бил съвсем обикновен. Нямал си гумичка на върха и дори по дъ...

Лола беше момиче на 15 годишна възраст, с черна коса и изумрудено зелени очи, с бледо лице и леки лу...

Винаги съм се плашел от пеперуди - каза възрастният мъж и отново се отпусна в огромното си кресло

Беше късният следобед на един ноемврийски ден. Слънцето бързо преминаваше по своята елипса, оставяйк...

Годината е 2436 или 263 след изчезването на водата. Земята е пустиня, милиони километри пръст и камъ...

Вече надхвърлих годините, на които баща ми си отиде. Тогава се роди малкият ми син. Татко научи, но...

Кръстопътищата са едни много специални места. Обикновено героят на историята попада на един такъв кр...

А бе като такси ме запиши! Да ме викаш да те карам

Във връзка с конкурса "240 книги за 24 май" ви изпращам откъс от свой текст, който се мъчи да стане...