Великите любовни истории: Крал Карл Петерсон I – бедният шведски моряк, който залюби чернокожа принцеса и стана крал на канибалско племе
Не знам какво определя детството на днешните хлапета като хубаво и пълноценно, но по мое време, а в годините по-напред във времето се считаше, че не си имал истинско детство, ако не си чел книжката за забавните приключения на Пипи Дългото Чорапче и съседските деца. Писателката Астрид Линдгрен още в началото представя героинята си като “доста чудата” и като “най-силното момиче на света.”
Също ни информира, че си има кон и маймуна, но не и майка и татко. Това последното обаче се оказва само наполовина вярно, защото след няколко страници се разбира, че, за разлика от майката, която е на небето, таткото на Пипи всъщност е жив. Той е морският капитан Ефраим Дългия чорап, от когото Пипи е наследила огромната си сила. Бащата пада в морето по време на буря и вълните го отнасят до остров Корекоредут в Южните морета, където става “дебел бял вожд” на местното племе.
Защо ви припомням тази част от биографията на измислената Пипилота от любимия детски роман? Ами по простата причина, че не всичко в него е плод на въображението на шведската му авторка. Поне не и татко Ефраим…
Когато си мислиш, че животът няма с какво да те изненада
Началото на 20-и век трябва да е било доста скучно за европейските мореплаватели при положение, че след края на епохата на Великите географски открития вече не били останали кътчета на тази наша планета, които да не са били надлежно картотекирани, проучени и колонизирани.
По това време една от най-големите германски търговски компании редовно изпраща свои кораби до колонизираните острови на север от бреговете на Австралийския континент. Редовен член на екипажа на тези трансокеански кораби е и Карл Емил Петерсон. Роденият през 1875 г. в пълна с дечурлига ферма в дълбоката шведска провинция Карл от малък мечтае за по-добър и по-вълнуващ живот, който да не включва ринене на тор и събиране на плява.
Затова и едва 17-годишен си намира работа на корабите, с които обикаля островите в архипелага около Папуа Нова Гвинея. На сушата работи като събирач на тютюн, памук и кокосови орехи. За всяка мисия отплава с нагласата, че ще прави само това. След което ще се върне на европейска земя.
Но понеже морето винаги може да изненада дори най-подготвените за него, то често си позволява да променя съдбите на хората.
В края на 1904 г. корабът, на чийто борд е Карл, тъкмо е отплавал от Сидни и се е насочил към групата от острови, известна като Архипелага Бисмарк. Навръх Коледа обаче Посейдон изпада в крайно лошо настроение и спретва таква зловеща морска буря, че превръща солидния кораб в безпомощна хартиена лодчица. От корабокруширалия плавателен съд успяват да се спасят само няколко души, сред които и нашият герой. Също като във филм с Том Ханкс в ролята на Робинзон, той се озовава на брега на остров, за който отначало предполага, че е необитаем[1].
И точно когато си мисли, че по-зле не може да стане, то става…
Приказките за канибали не са врели-некипели
Карл се свестява насред цъфнал хибискус храст и докато се окопити, е нападнат от групичка дребни на ръст, чернокожи мъже в оскъдно облекло, застинали в заплашителни пози. Въпреки че самият той е доста силен физически, битката се оказва неравна и той пада в плен на островитяните. Които обаче се оказват кръвожадни канибали.
Момент, какво? Канибали? Това не може да бъде! Канибалите са просто измислица, като Торбалан и Баба Яга, с които плашат малките деца.
Да, ама не.
Карл е завлечен до селото и хвърлен в краката на островния крал, Ламри, който трябва да реши съдбата му – дали да живее или да бъде направен на яхния. Като на всеки съдник му е дадена думата да се обоснове с аргументи защо животът му трябва да бъде пощаден. Въпреки че е простовато момче, Карл подхожда хладнокръвно към ситуацията и с красноречието си успява да спечели благосклонността на Ламри. Той обяснява, че с макар и скромните си училищни знания от Швеция ще може да помогне на Табар да просперира. Затова моли да му дадат шанс да го докаже.
Ламри го остава да живее и в последствие не съжалява и за миг за решението си, защото странният белокож чужденец не само че удържа обещанието си, но и надминава очакванията на племето. Е, не успява да окабели острова и да осигури телефонна връзка между отделните колиби, нито пък да построи парна машина от нищото, обаче използва солидните си познания по овощарство, за да създаде истинска палмова плантация, от която скоро цялото село започва да изкарва пари.
Най-доволна от присъствието на бледоликия обаче се оказва дъщерята на Крал Ламри.
Силния Чарли
Всъщност принцеса Сингдо-Мисе не е толкова впечатлена от палмовата плантация на Карл, колкото от него самия. Още от пръв поглед толкова си паднала по чуждоземеца, че през следващите три години не престава да врънка на баща си колко много иска да се омъжи за него. Самият Карл също не е безразличен към нея още повече, че толкова години без ласка не се търпи. В крайна сметка кралят склонява да даде ръката на Сингдо на човека, когото за малко не са изяли още в деня на злощастното му акостиране на острова.
Двамата се вричат във вечна любов и вярност през 1907 г.
Само за няколко години на двойката се раждат девет деца, едно от които умира при раждане. Но освен любовта на Сингдо Карл успява да спечели и любовта на местните. Те, между другото, още от самото начало започват да го наричат “Силния Чарли”, понеже били поразени от мускулестото му тяло и физическата му сила. Затова не е чудно, че след смъртта на Ламри, той е избран за негов наследник на трона. Междувременно невероятната история на бедния моряк, който оцелял сред канибали и после станал техен крал стигнала до родината му: шведските вестници публикуват серия от материали за Петерсон и неговите приключения и той се превръща в нещо, което днес бихме нарекли “медийна звезда.”
След Втората Световна война Великобритания присвоява германските колонии в региона на Папуа Нова Гвинея, а земите, притежание на германските граждани, са прехвърлени на австралийци. Карл обаче и сега изважда голям късмет, защото, бидейки не германски, а шведски гражданин, успява да запази правото си на владение на намножилите се палмови плантациите и успешно продължава да развива бизнеса си с износа на копра – изсушената бяла вътрешност на кокосовия орех.
Крал Карл работи неуморно и рамо до рамо с подчинените си. Местните го уважават, понеже, за разлика от немските колонизатори преди него, той ги третира като равни и се отнася към традициите им с уважение.
Изобщо животът на бившия моряк-общак не може да се развива по по-приказен начин.
Роди ме, мамо, с късмет, пък ме хвърли на канибалски остров
Хубавият островитянски живот си е хубав, обаче в един момент липсата на елементарни модерни удобства започва да се усеща осезателно. И по-конкретно липсата на кондоми и медицински грижи. През 1921 г. Сингдо получава инфекция след деветото раждане и понеже не разполагат с антибиотици, с които да я пребори, тя умира. На следващата година Карл предприема пътуване до родината като основната му цел е да намери нова съпруга, която да се грижи за многобройната му челяд. И я намира.
Новата кралица се казва Джеси Луиза Симпсън и е наполовина англичанка, наполовина шведка. При завръщането си в Табар младоженците заварват плантацията в окаяно състояние. И както често се случва в живота, едно зло не идва само. Докато се чуди как да предотврати банкрута, Карл и новата му съпруга се разболяват от малария. Джеси заминава да се лекува в Австралия. Карл оздравява напълно и успява да възстанови плантацията. Обаче лоши инвестиции и спадът в цените на борсовите акции завличат бизнеса към дъното като камък на шията на удавник.
Но за пореден път късметът се усмихва на бившия юнга Петерсон. И как само му се усмихва! Човекът открива златно находище на остров Симбери, което към днешна дата е в челната десетка на най-големите златни залежи в света!
При така стеклите се в негова полза обстоятелства Карл решава да напусне Табар и да се върне в Швеция. Джеси обаче го изпреварва – връща се в Швеция, но само за да умре там на 19 май 1935 година.
Междувременно здравето на Карл също се влошава. Той наистина си тръгва от Табар, но така и не успява да стигне до родината. Умира от инфаркт в Сидни на 12 май 1937 г.
Днес живите му наследници и техните семейства живеят в Австралия.
През 2019 г., една от внучките на Карл, Мария Чан Хьорлер, която е дете на най-голямата му дъщеря Елса, е поканена на тържество в шведското училище в Брисбейн по повод 75-годишнината от излизането на “Пипи Дългото Чорапче”. В речта си пред присъстващите над 80-годишната Мария си спомня как е слушала подобни истории като описаните в “Пипи” от майка си, канибалската принцеса: “Разказваше ни за една маймунка, с която, като била малка, си играела на пясъка. Разказваше ни и за акули и за много други неща, които човек може да види и преживее само в Южния Пасифик.”
На пожълтяла от времето снимка, която държи в ръцете си, е семейството на Карл с шест от невръстните им деца, снимани на верандата пред семейната им къща на острова. Всичките облечени в светли, модерни за времето, европейски дрехи. “Дядо ни носеше дрехи от Швеция, а баба обичаше да се облича така, че да прилича на шведска дама,” казва Мария.
Историите за живота в Папуа Нова Гвинея, които Карл Петерсон разказва пред репортерите по време на пътуванията си до Швеция, се появяват на страниците на местните вестници. Именно тези репортажи запалват въображението и интереса на Астрид Линдгрен и тя решава да ги включи в книгите си за Пипи, Томи, Аника, маймунката Господин Нилсон. И татко Ефраим – “негърския крал.”
[1] Островът е Табар, част е от архипелага Бисмарк, Папуа Нова Гвинея, и е на площ от 218 кв.км.
