Въздушният таран на Боб Клингман срещу японски разузнавач

На 10 май 1945 г. двама пилоти от морската пехота на САЩ изпълняват въздушен патрул, когато се натъкват на самотен Kawasaki Ki-45. Осъзнавайки обаче, че няма друг начин да свали врага, единият пехотинец решава да използва витлото на собствения си самолет, за да го унищожи – напълно осъзнавайки риска, който такова действие крие за самия него. Това е историята как Робърт Клингман използва витлото си, за да свали японски самолет и оживява.

USS Tennessee

Кой е Робърт Клингман?

Робърт Клингман е роден на 12 януари 1917 г. в Бингър, Оклахома. Той е едно от деветте деца в семейство Клингман и когато Голямата депресия настъпва, семейството започва да се нуждае от известна помощ. Така решава да изпрати Робърт в програмата за гражданско военно обучение във Форт Сил, Оклахома.

Тази pрограмата за гражданско военно обучение приема млади мъже и ги отвежда в армейски лагери за период от един месец, където да ги запознае с военния живот. Тя, разбира се, позволява на родителите да се справят по-лесно по време на Голямата депресия, тъй като няма да се притесняват да хранят синовете си през летните месеци. Тренировъчната програма също така дава на младите мъже шанс да преминат през различни армейски учения, казармен живот и ги запознава с обичайните военни оръжия.

След като вижда за какво става въпрос в армията, Робърт Клингман решава да опита да стане морски пехотинец и през 1934 г., след като завършва гимназия, съответно постъпва в морската пехота. Той прекарва четири години с пехотинците и получава квалификация за стрелба с автоматичната пушка Браунинг, която тогава е най-добрата лека картечница в американския арсенал.

Когато Робърт се завръща у дома 4 години по-късно, той решава да отвори закусвалня, известна като Bob’s Cafe. Въпреки че е служил вече като военен и сега има успешен бизнес, Робърт открива, че е все по-отегчен от ежедневието на цивилния си живот. Виждайки това, брат му му предлага да се върне на служба, но този път във флота.

Когато Робърт се присъединява към ВМС, той е разпределен на USS Tennessee и изпратен в Сан Диего за по-нататъшно обучение. Той пристига в Калифорния на 7 декември 1941 г.

Робърт приключва обучението през септември 1942 г. и сега вече е квалифициран за предпилотното училище. Военноморските сили го уволняват като наборник и той става кадет на авиацията. До този момент Робърт е бил извън класната стая в продължение на 7 години и съответно е най-възрастният кадет в програмата си, като състудентите му току-що са завършили колежа. Въпреки това той се напъва и завършва сред първите 10% от класа си. След дипломирането Робърт е изпратен на обучение за пилоти и в крайна сметка трябва да избира между флота и морската пехота. За него този избор не е никак труден и той решава да отиде с морската пехота.

Kawaski Ki-45

Тихоокеански театър

След като взема решение за морските пехотинци, Робърт е изпратен в Окинава, където японските ескадрили камикадзе масово унищожават американски кораби. Японците използват фоторазузнаване, при което разузнавателните им самолети правят две пълни преминавания над остров или флот, преди да отлетят у дома, при което правят снимки на американските кораби. След това според снимките се назначават пилоти камикадзе, които да унищожат тези отделни американски кораби.

Японците използват Kawaski Ki-45, за да извършват това фоторазузнаване. Тези японски самолети могат да летят по-високо от всички американски самолети, което означава, че е изключително трудно за американците да ги прихванат.

Събитията от 10 май 1945г

Морските пехотинци обаче измислят план за следващия разузнавателен полет на Япония. На 10 май 1945 г. първи лейтенант Робърт Клингман, капитан Джим Кокс и втори лейтенант Франк Уотсън следват капитана на морската пехота Кен Ройсер на 4 километра във въздуха, за да се подготвят за прихващане на разузнавателните самолети. За малко контекст, F4U Corsair, с които тези мъже летят, обикновено работят само на около 3 километра.

По команда на капитан Ройсер самолетите отварят резервоарите си, които съдържаха резервно гориво, за да се изкачат към самотния самолет Ki-45, който забелязват да лети на над 11 километра. Четирите самолета достигат 6 километра и започват да стрелят по японеца, но без успех.

На тази височина машините на капитан Джим Кокс и втори лейтенант Франк Уотсън започват да изпитват проблеми с двигателите си, така че Ройсер им нарежда да се върнат. Японския разузнавач вече завършваше второто си преминаване, когато капитан Ройсер решава да стреля по него в изблик на отчаяние. Това предупреждава японския пилот и той излита с пълна скорост за базата си.

Vought F4U Corsair

Клингман и Ройсер обаче го следват толкова бързо, колкото самолетите им позволяват. Ройсер първи прихваща Ki-45 в обсега си и бързо изстрелва остатъка от своите боеприпаси към японския самолет, като му нанася повреда на дясното странично крило и кара десния му двигател да се запали.

Боеприпасите на Ройсер вече са изчерпани, така че той прави място на Робърт да довърши работата. Въпреки това, когато Робърт се прицелва за изстрел, той открива, че оръжията му са замръзнали поради голямата надморска височина. Сега той трябва да мисли бързо и да бъде креативен. Без друг избор, той настига японеца и удря опашката му с витлото си.

Колкото и дързък да е този първоначален контакт, той не е достатъчен, за да събори напълно противника. Робърт го удря с витлото си още два пъти, разрязвайки опашката на самолета и напълно отрязвайки руля и десния му стабилизатор, което кара японския изтребител да се разбие в Южния Тихи океан. Робърт успява да кацне успешно на летище Кадена.

За тяхната храброст и капитан Кен Ройсер, и Робърт Клингман са наградени с Военноморски кръст. Ройсер по-късно ще стане един от най-награждаваните морски летци в историята, а Клингман ще се като пенсионира като подполковник.

Робърт Клингман почива през 2004 г. и е погребан в Националното гробище в Арлингтън.