Търсят се…мигранти

Не можем да си позволим миграция по бедност, но порядъчните и прилежни хора са добре дошли – казват в Бавария, където фирмите разчитат и на българи, и на румънци. И залагат на сътрудничеството с Бургас или Сибиу, разказва Дойче веле.

Макар точно баварският премиер Хорст Зеехофер /от Християнсоциалния съюз/ да бе автор на идеята за ограничаване на притока от румънци и българи в Германия след 1 януари, федералната провинция Бавария само печели от притока на граждани от други държави на ЕС, пише „Шпигел“ с уточнението, че се визират квалифицираните специалисти. „Имаме нужда от млади хора, те са добре дошли“ казва общинският съветник Кристиан Бернрайтер от баварския град Дегендорф. В рамките на сключеното с Бургас сътрудничество от три години насам в града се обучават 30 млади българи за работа в строителството и ресторантьорството, първите ще се дипломират още тази година. Бернрайтер не се притеснява от това, че неговият партиен лидер недоволства срещу българите и румънците: премиерът Зеехофер си има проект, който поддържа. Проблем представляват в много по-голяма степен тези мигранти, които се опитват да експлоатират германската социална система чрез фалшиви договори и фалшиви фирми – това е, което не бива да се допуска. „Не можем да си позволим миграция по бедност“, категоричен е Бернрайтер.

Ханс Рампф, който е кмет на Ландсхут /също в Бавария/ подчертава, че важното е новопристигащите хора да имат волята и способността да се погрижат за издръжката на живота си. Сътрудничеството, което Ландсхут поддържа, е с румънския град Сибиу, където „има способни хора, които искаме да привлечем“, както казва кметът. Той описва повечето мигранти в Ландсхут като сравнително добре образовани, само ефективността на работата им имала нужда от подобрение. Във връзка с което сътрудничеството с Румъния ще продължи, най-вече в областта на социалните грижи.

„Не съм социална туристка“

„Хамбургер абендблат“ на свой ред пише, че българи и румънци са добре дошли в град Пинеберг, в южната част на провинция Шлезвиг-Холщайн. Изданието цитира 32-годишната българката Мариела Арсана, която заедно със съпруга си Руслан е пристигнала в Германия да работи, а не да получава социални помощи. Руслан работи от две години в Пинеберг, сега и Мариела се надява да намери работа, след като е преминала интеграционен курс и изучава интензивно немски.

Дебатите внушават, че в Германия пристигат само бедни хора, които искат да се възползват от социалната система, а това не отговаря на истината, казва Лудгер Фишер, който работи в службата за подпомагане на интеграцията в Пинеберг. Много от новодошлите са завършили гимназия или имат даже висше образование, повечето усърдно търсят работа. Фишер току-що е съдействал на един румънски гражданин да започне работа като шофьор на бетоновоз, а добри шансове за имигрантите има и в сферата на товарните превози и занаятчийството. Изданието цитира и шефа на дружеството на предприемачите в Хамбург и Шлезвиг-Холщайн – Себастиан Шуцле, който подчертава, че „европейската идея е тясно свързана със свободното движение, от което Германия може да печели“. Предприятията се надяват на повече квалифицирани специалисти, които да запълнят празнините на пазара на труда, и най-вече – в областта на полагането на грижи за възрастни и болни хора.

Какво е по-различно в Испания?

Загриженостите на германците /по отношение на очаквания наплив на източноевропейци/ не се натъкват на разбиране в Испания, където румънците са добре приети хора, които участват във финансирането на испанската социална държава, съобщава на слушателите си „Дойчландфунк“. „Испания естествено печели от мен: плащам данъци и социални осигуровки по няколко хиляди евро всеки месец – точно както испанците. Но и аз самият не съм на загуба – нали имам фирма“, казва строителният предприемач Митика Тонеску, дошъл от Румъния в Мадрид през 1998.

Две трети от живеещите в Испания 900 000 румънци плащат редовно социалните си задължения, казва Мигел Фондас Стефанеску от федерацията на румънските имигранти. Според него ако не са чужденците, испанската пенсионна система отдавна да се е сринала. А ето и коментара на Стефанеску за водения в Германия дебат: „Държави като Германия или Франция за съжаление отдавна са свикнали с ксенофобията – да си го кажем честно. Но пък доскоро бе почти невъзможно да станеш германец, ако нямаш германски корени. Испанската реалност е съвсем друга – Испания никога не е имала проблеми с даването на гражданство или с това, че в страната живеят и работят хора от други държави. По исторически и политически причини в Германия или Франция ксенофобският дискурс се приема много по-лесно“.