Не става дума за война

Автор : Виталий Третяков, „Взгляд“

Всички се страхуват да не избухне война. Това е правилно и естествено. Малцина искат война. Което също е правилно и естествено. Но е неправилно и неестествено – нещо повече, неумно и безотговорно е публично да разсъждаваш за война и да плашиш хората с война, без да разбираш що е то – или ако разбираш, но съзнателно заблуждаваш широката публика. Естествено говоря за „войната с Украйна“, която според някои „вече е разпалена от Русия“, или щяла „да бъде разпалена всеки момент“.

Разбира се, за предпочитане е да чуем такива разяснения от официални представители на Русия. Тъй като обаче те не ги правят – по неясни за мен мотиви, аз ще направя каквото мога. Много и твърде сериозни са причините, изключващи всяка възможност за „война между Русия и Украйна“.

Основният проблем на войната (също и в този хипотетичен случай) не е да бъде разгромена една армия и овладяна някаква територия. Въпросът е как ще погледне на това населението на тази територия и какво да се прави там занапред. Най-малко една трета от жителите на Украйна (в западните й области, естествено) изобщо не се канят да приветстват влизането на руски войски в страната и дори ще окажат съпротива. Мнозина – с оръжие в ръце. Значи трябва да се потисне съпротивата не на слабомощните украински въоръжени сили, а на гражданското (въоръжено) население. Москва безспорно го разбира. И само заради това е абсурдно дори хипотетичното предположение, че руската армия ще окупира цялата територия на Украйна.

Да продължим. Щом си окупирал една страна, принуден си: 1. да наложиш окупационен режим; 2. да осигуриш с всичко необходимо хората в окупираните територии. А в Москва, то се знае, не управляват идиоти. Там схващат какво означава да поемат издръжката (дори ако всички украинци останат лоялни) на 45 милиона души – една трета от населението на Русия. Включително на целия Майдан заедно с Яценюк и Кличко. Издръжката на една страна, обременена с държавен дълг от 70, ако не и от 140 милиарда долара, и с неефективна икономика. Това ще е безумие.

Ето и втората причина, която прави невъзможно всякакво въоръжено нахлуване в Украйна. Третата: една „окупация“ винаги представлява временен режим. Какво следва обаче? Да решаваме заради Украйна всичките й оплетени, включително финансови въпроси? Колко години и десетилетия ще трае това? Четвъртата причина. Започне ли Русия война срещу Украйна, това неизбежно ще предизвика гражданска война между – условно казано – украинския Изток и украинския Запад, най-малкото в Централна Украйна. Въоръжените „активисти на Евромайдана“ (всъщност бойци терористи) впрочем разпалиха вече такава война. Засега тя се свежда до сблъсъци тук и там, а цялата вина за избухването й лежи върху онези, които провокираха конфронтацията в Киев, и върху западните им покровители. Русия няма нищо общо тук.

Друг въпрос е, ако руски войски нахлуят и плъзнат из цяла Украйна. Тук вече нещата не опират само до морална и политическа отговорност – Русия ще бъде принудена да участва в потушаването на гражданска война, и то от двете страни едновременно. Естествено федерацията никога не ще се включи по своя инициатива в тъй очевидно губеща авантюра. Петата причина – една от дреболиите, съществени обаче в днешните условия. В Украйна има олигарси, които биха се отказали от каквото пожелаете, но не и от своите богатства. Че Кремъл невинаги знае какво да прави със собствените си олигарси – дали ще се нагърби сам с нещата около местните?

Може да се посочат още множество свръхочевидни причини, сочещи, че никой в Москва не е замислял никаква мащабна война с Украйна, не планира такава и даже не би започнал подобен „експеримент“. Без да споменавам дори тясно „хуманитарните“ аспекти от всичко, приписвано на Русия във връзка с въображаемото въоръжено заграбване на Украйна. Затова всички приказки, че Путин замисля „малка победоносна война“ (камо ли с цел „окончателно да удуши вътрешната /руска/ опозиция“), са най-малкото глупост, изричана в най-добрия случай от хора невежи.

Реална обаче е перспективата да бъде защитавано с оръжие руското население в Украйна там, където ще го застрашават политически или физически репресии, и по негова молба. Това, първо, не налага никакво „масирано нахлуване“, никаква „война с Украйна“. Второ, може да стане реалност само „в краен случай“ – сиреч в случай, че стане трагична реалност физическото унищожаване на руснаци и други неприели „новата власт“ в Киев. Трето, в операции от този род не е наложително да се използват „наборници“, „хлапета“, с което днес някои подчертано спекулират и което буди сред други искрени страхове.

Четвърто, отделно трябва да се проучи обосновани ли са въпросните операции политически, хуманитарно и в правен аспект. Фактически Кремъл вече заяви, че има съответната готовност. И тъкмо това може да е тема за сериозни (не спекулаивни) публични, експертни и политически дискусии. Пето: в разрез с ангажираното (вътрешно или външно) мнение на хората, според които Украйна не може да се разпадне без намеса отвън, това е доста реална перспектива.

От една страна, може – и причините не са малко. От друга, външна намеса вече има: това е намесата на Запада (всичко свързано със събитията от последните месеци след лидерския форум на ЕС във Вилнюс). Точно тя превърна в реална потенциалната заплаха от разпадане на Украйна. И точно с оглед на тази възможност (разпадане на Украйна) Русия (доколкото сред украинските граждани има 8 милиона, а фактически най-малко 20 милиона руснаци) трябва да е готова да ги брани, включително с въоръжена сила. Естествено обаче и в този случай изобщо не може да става дума за окупация на Украйна (вж. горепосочените причини).

Всъщност онези на Запад, които се боят от „въоръжено нахлуване на Русия в Украйна“, имат възможност да предотвратят тази заплаха (реална или мнима). Трябва просто да поемат издръжката на всичките 45 милиона граждани на Украйна, на цялата украинска промишленост. Ако Западът даде утре на Турчинов и Яценюк 100 милиарда долара, провокираната от него самия заплаха – Украйна да се разпадне – тутакси ще изчезне. Е, ще трябва да свърши и още едно-друго (например да предотврати управление на националистите), но минималната, задължителна първа стъпка е веднага да наброи на Киев 100 милиарда долара.