Наемните убийци на Путин

Използва ли Кремъл агенти на тайните служби за „мокри поръчки“ в чужбина? Съдебен процес в Истанбул за тъй наречените „чеченски убийства“ трябва да даде отговор и на този въпрос, пише Дойче веле.

През февруари 2009 година чеченският ислямист Али Осаев е убит в центъра на Истанбул. От непосредствена близост той е прострелян с три куршума в главата. След нападението убиецът изчезва в тъмнината. Две години по-късно трима чеченски активисти слизат от колата си в истанбулския квартал Зейтинбурну, където със зарадени автомати ги дебнат убийци. Тримата чеченци загиват под дъжд от куршуми.

Тези нападения, известни в Турция като „чеченските убийства“, отиват на съд. В началото на тази седмица започна процесът срещу предполагаемия убиец на Али Осаев – мъж с кодовото име „Зона“. Той беше арестуван през 2012 година на летището в Истанбул. Според прокурора по делото Гьокан Сайън, вината на обвиняемия – предполагаем таен агент на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ), е доказана. Той се позовава на записи от охранителните камери и предоставена информация от турските тайни служби. „Зона“ е забелязан дори да присъства на погребението на Осаев няколко дни след покушението. Обвиняемият отрича всички обвинения, а прокуратурата пледира за доживотна присъда.

Руската връзка

Турската прокуратура води задочен процес и срещу предполагаемите убийци на други трима чеченци – Берг-Хаж Мусаев, Заурбек Амриев и Рустам Алтемиров. Според прокуратурата те са били ликвидирани от други двама агенти на руските тайни служби, успели да се изплъзнат на турската полиция и да напуснат страната. Според т обвинението няма съмнение, че убийствата са поръчани от Москва и са целяли ликвидирането на чеченските бунтовници. Али Осаев е бил шеф на истанбулското бюро на „Кавказки емират“ – военнизирана ислямистка групировка, обявена от Русия и САЩ за терористична организация.

Близо пет милиона души в Турция са с кавказки корени и се отнасят със симпатия към чеченците и черкезите. Руските военни операции в Чечения от последните десетилетия прогониха в Турция много чеченци. Различни чеченски организации отдавна обвиняват руските власти, че използват насилие срещу предполагаеми бунтовници в чужбина. В този смисъл председателят на чеченското дружество „Имкандер“ Мурат Йозер нарича започналия в Истанбул съдебен процес повратен момент: „За първи път в обвинителен акт на турската прокуратура руската държава се обвинява в извършването на политически убийства в Турция“, казва той.

Йозер е обнадежден от началото на процеса, започнал с отказ на съда да уважи искането на защитата за отделни производства по двете убийства – това на Али Осаев и тези на площад Зейтинбурну. „Очевидно съдът изхожда от презумпцията, че и двете престъпления са извършени от една и съща организация“, казва Мурат Йозер.

Убийства и в други държави

Процесът продължава на 21 април. До произнасяне на присъдите обаче може да минат месеци, ако съдът реши да се занимае обстойно с темата за убийствата на чеченци. Още през 2002 година руският президент Владимир Путин обяви, че Русия ще преследва терористичните групи навсякъде по света. През 2004 година съд в Катар даде доживотни присъди на двама руски агенти за убийството на чеченски бунтовнически лидер. Москва тогава настояваше, че двамата са невинни. Преди пет години полицията в Дубай обвини проруски чеченски политик за убийството на бунтовническия лидер Сулим Ямадаев.

Засега турското правителство не е взело отношение по случая с „чеченските убийства“. Ако обаче съдът установи, че зад тях стои Москва, Анкара ще бъде принудена да повдигне въпроса пред руското правителство. Експертът по руските въпроси от истанбулския мозъчен тръст „Билгесам“ Орхан Гафарлъ не вярва, това да предизвика криза в двустранните отношения: „Сигурно ще възникне напрежение между правителствата, но не очаквам това да доведе до срив в отношенията“, казва той в разговор с Дойче Веле.

Добрите отношения – над всичко!

Всъщност и двете страни имат интерес да ограничат последиците от т.нар „чеченски убийства“ – Русия няма полза от раздухване на историята, а Турция не желае да залага на карта добрите си отношения с Москва. Русия сега покрива 55 на сто от нуждите на Турция от природен газ и 12 % от суровия петрол. Руски фирми ще строят първата турска АЕЦ, а броят на руските туристи в Турция непрекъснато се увеличава – през миналата година в Турция са почивали 4,3 милиона руски граждани.