Коледни шоколадови звезди

Повечето от вас познават Аделина Марини като журналист и създател на сайта http://www.euinside.eu/. И ако горещо препоръчваме статиите, анализите и интервютата на европейска тематика, днес решихме да покажем ‘сладката страна на нещата’, защото обичаме нестандартните гледни точки. И тъй като до Коледа остават по-малко от 10 дни, време е Аделина Марини да обяви Коледата за открита.

Нищо не прави Коледата по-Коледа от това да имаш деца. Те са тези, които вярват в чудеса, магия и виждат вълшебства там, където ние възрастните обикновено виждаме само работа и загуба на време. Затова и Коледата ми е любимото време, когато се сещам, че все още не съм пораснала и искам да мога да виждам вълшебства, магия и чудеса всеки ден. Или поне на Коледа. Едно от нещата, които правят Коледата специална и очакването голямо, са сладките. В католическата култура адвентът е съпроводен с много сладости, а не с тежък пост, както е при православните християни, за които мъката и себепоглъщането са основна ценност. Всички добре знаем за адвент-календара, при който се полага малко шоколадче за всеки ден от декември до Коледа, когато ще дойде Голямото нещо.

По купища семейни и житейски обстоятелства католическият подход ми е много близък. Затова и коледното дърво се украсява на 1 декември или уикендът преди него. Цялата къща се украсява постепенно след това, за да може да има по нещо ново до Коледа, че да не „омръзва“ и да не се превръща в част от интериора. Това е много важно. Второто важно е да имате под ръка голям рецептурник, за да може всеки уикенд до Рождеството да правите различни сладки и по този начин да поддържате адреналина на децата, на дома си, а и на себе си. Все пак това е времето, когато забравяме за диетите и опъващите ни се дрехи.

Интернет е чудесно място за намиране на рецепти, но отнема много време да изберете какво точно търсите. Преди няколко години на бензиностанция някъде в Германия попаднах на книжка с традиционни рецепти за коледни сладки. Цели 100 на брой (СТО), придружени от чудесни снимки и обяснения за тънкостите при работата с шоколад, обикновено тесто, ядки и прочие. Вече няколко години работя по рецептите в тази книжка и трябва да отбележа, че е по немски прецизна. С други думи, ако спазвате точно дозите и продуктите, ще се получи точно това, което виждате на снимката. Та, от всички рецепти, които досега пробвах, повечето се приеха добре от взискателната „публика“, която вече не е никак малка, но все така по детски „адвентска“. Но любимите им сладки са шоколадовите дюлеви звезди. Те са и най-пипкави от всички, които съм правила досега, но пък суматохата около приготовлението е очарователна и лекува всякаква умора.

Та за тях са ви нужни следните продукти: 150 гр. пудра захар, 200 гр. брашно, 50 гр. царевично нишесте (царевично брашно става също), 50 гр. какао на прах, 3 яйчени жълтъка, 200 гр. студено масло, 125 гр. дюлево желе (или пелте, както е познато в България), 1 ч.л. лимонов сок или кайсиева есенция (не я препоръчвам), пудра захар за украса, брашно за омесването.

Върху работния плот пресявате брашното, слагате пудрата захар, нишестето (брашното), какаото, омесвате ги хубаво и правите в средата кладенче. Тук в Хърватия имаме няколко вида брашно и да ви кажа още не съм разучила всички, но основните два вида са „остро“ и „меко“. В тази рецепта няма пояснение, защото в Германия не правят голяма разлика, но в случай, че правите, да ви кажа, че за тези сладки за предпочитане е „мекото“ брашно, което според мен отговаря на най-обикновеното тип 500. В кладенчето слагате яйцата и нарязаното на парченца студено масло. Много е важно да е току-що извадено от хладилника. Омесвате всичко това, като ще усетите по време на месенето, че от топлите ви ръце маслото започва да омеква и да слепва всички останали продукти. Съветвам ви да внимавате с ръсенето на още брашно за омесването, защото може да направите тестото доста по-твърдо, а това ще направи бисквитките ронливи. Най-добре е да не добавяте още, след като тестото „изконсумира“ всичкото брашно. Маслото ще е размекнало достатъчно, за да не ви полепва тесто по плота или съда, в който месите. Но това ще си го усетите сами. Като получите хомогенна, кафява и вече мазничка топка, я размачкайте с ръце като за питка, увийте я в свежо фолио и оставете тестото за около половин час в хладилника да стегне.

През това време включете фурната на 160 градуса, пригответе си тавата с хартия за печене (ще ви трябват 2 тави) и си извадете формичките за рязане. Това е нещото, което дечурлигата най-много обичат. Като ви изтече времето, извадете тестото и го разточете с точилка, която е хубаво да наръсите добре с брашно, за да не ви залепва тестото. Отдолу на плота също наръсете малко брашно. Разточете до дебелина 3 мм или както сами прецените след първия път. Не е хубаво да са много дебели звездите, защото все пак трябва да ги разглеждате като двойни, тъй като ще ги лепим с пелтето. Половината от звездите трябва да имат дупка в средата, ако имате с по-малка формичка на звезда, а може и с кръгче. Каквото имате под ръка. Вече продават най-различни формички, така че, може да си ги направите „по учебник“ за разкош. Нареждате ги в тавата и печете около 12 минути.

След това вадите, охлаждате (може на балкона) и слепвате с пелтето. Пелтето по принцип си го правя сама, понеже много обичам, но ако нямате, може да ползвате всякакво друго сладко по ваш вкус. В рецептата препоръчват пелтето да се разреди с лимоновия сок, за да стане годно за мазане, че иначе е по-твърдичко. Слагате върху звездите, слепвате с близначките с дупката, които предварително сте наръсили с пудра захар, и подреждате в съда, в който искате да ви стоят и да ви красят. Важно е да наръсите звездите с дупката отделно, защото иначе ще ви скрият дупката с желето и така се губи естетическия ефект от цялата работа. У нас тези сладки не успяват твърде дълго да красят дома или да разнасят ухание, защото изчезват за секунди, но поне може да се снимате с тях. Успех с първия опит и с пожелание за добре дочакана Коледа.