Аралско море от езеро до пустинята!

Аралско море е голямо безотточно езеро в Централна Азия, разположено между Казахстан на север и Каракалпакстан (автономен район в Узбекистан) на юг.

Езерото е образувано от водите, получени при топенето на алпийските ледници, които изтичат към голямата Аралска падина. Името му се превежда като „море от острови“, тъй като някога в него е имало над 1500 острова на хектар. Допреди няколко десетилетия Аралско море се счита за четвъртият по големина безотточен басейн в света, но от средата на ХХ век то започва да се свива, тъй като водата от вливащите се в него реки, най-вече Амударя и Сърдаря, са отклонени за напояване.

Най-новите снимки на НАСА показват, че източния басейн на езерото е напълно сух.

Това е първият път в съвременната история източното корито да изсъхне напълно, подчертал Филип Миклин, експерт по Аралско море от университета в Западен Мичиган, за земната обсерватория на НАСА, която е направила нови сателитни снимки на езерото. „И може би това е първият път, в който да изсъхне напълно, през последните 600 години.“

В опит да се развие производството на памук в близките степи, съветските инженери са източили Аму Даря и Сир Даря, двете реки, които се вливат в езерото, като част от проектите за напояване на „кръвожадни“ култури през 1950-те и 60-те години . Заради тази промяна в земеделието, нуждите от вода за селското стопанство в региона нарастват от 60 до 120 км³ годишно, поради което 90% от водното течение на близките реки започва да бъде отклонявано за напояване. По тази причина в момента количеството вода, захранващо езерото е намаляло от 60 до 5 km3 вода годишно, поради което нивото на водния басейн се понижава с цели 20 до 80—90 см/годишно.

В резултат на това, коритото на езерото – замърсено с химикалите, които се използват в селското стопанство. От друга страна ветровете в солената пустиня разнасят прашни облаци към близките райони – така големи територии от Аралската падина биват замърсени със 100 000 тона морска сол, пестициди, химикали и пясък от пресъхналите части на морското дъно.

Новото оттегляне на водата е резултат от слабите валежи в планините Памир, което е увредило липсата на вода, която достига до езерото, което се намира между Казахстан и Узбекистан.

Съветските представители за първи път признаха въздействието на проекта върху Аралско море през 1980 г., но в момента във връзка с това може да се направи много малко. За да се възстанови езерото в неговата естествена големина, потоците от вода ще трябва да се увеличат четирикратно, за което са необходими 1 милиард долара – проект, който засегнатите страни, нито могат да си го позволят, нито да се споразумеят за това.

през 1960 година има само едно езеро и то е с площ 68 000 кв. км.;
– през 1998 година (38 години по-късно) вече са образувани 2 езера, а площта на цялото Аралско море е намаляла до 28 687 кв. км.;
– само 6 години по-късно, през 2004 година, вече са се образували 3 отделни езера, чиято обща площ е само 17 160 кв. км., почти 4 пъти по-малка от тази преди екологичната катастрофа;
– счита се, че тази година третото езеро, разположено в най-югоизточната част на басейна, е пресъхнало напълно;
– най-голямата дълбочина на Аралско море е измерена през 1989 година – 31 метра.