Как обикновени семейства тайно изнасят стотици хиляди средновековни ръкописи под носа на въоръжените окупатори — с магарета, лодки и джипове
През пролетта на 2012 година държавната власт в Мали рухва за седмици: въстание на север, военен преврат в столицата Бамако, армията е в отстъпление.
Тимбукту — легендарният град на ръба на Сахара — пада почти без бой. Първи влизат туарегските сепаратисти; до края на юни джихадистите, свързани с "Ал Кайда", ги изтласкват.
Новите господари на града рушат мавзолеите на суфитските светци, наказват с камшик и горят всичко, което смятат за ерес.
А в Тимбукту има какво да се гори: градът пази стотици хиляди ръкописи, най-старите от които са на около девет века — едно от най-големите книжовни съкровища на планетата.
Онова, което се разиграва през следващите месеци, е може би най-дръзката спасителна операция в историята на книгата — проведена не от командоси, а от библиотекари, търговци и домакини, със сандъци, магарешки каручки и лодки нощем по река Нигер.
Градът, в който книгите бяха валута
За да разберем какво е заложено, трябва да се върнем пет века назад. През XV-XVI век Тимбукту е интелектуалната столица на Западна Африка: кръстопът на керваните със злато и сол, град, в който около джамията Санкоре преподават десетки учени, а ученици идват от целия ислямски свят.
Лъв Африкански, посетил града около 1510 година, твърди, че от книги се печели повече, отколкото от всяка друга стока, а учените преписват и коментират трактати по астрономия, математика, медицина, право и музика — включително спорове за вредата от тютюна и текстове за брака, развода и разрешаването на семейни спорове.
Тези ръкописи — изписани върху хартия, пергамент и дори рибя кожа, украсени със златна орнаментика — се предават от поколение на поколение като най-ценното семейно имущество.
Векове наред, при нашествия и политически сътресения, семействата ги зазиждат в стените, заравят ги в пустинята, отнасят ги в пещери.
Укриването на книги е стара местна традиция. През 2012 година тя влиза в действие в невиждан мащаб.
Човекът със сандъците
Главната фигура на операцията е Абдел Кадер Хайдара — потомствен пазител на ръкописи, който десетилетия наред обикаля селата по Нигер и старите кервански пътища и убеждава семействата да съберат наследствените си книги в библиотеки.
Благодарение на него в навечерието на окупацията огромна част от ръкописите вече е събрана в десетки книгохранилища из града.
Точно това ги прави уязвими: адресите им са известни на целия град, а джихадистите са се настанили именно в института "Ахмед Баба" — модерно държавно хранилище за ръкописи, открито през 2009 година по силата на договор между Мали и Южна Африка.
Институтът и свързаните с него колекции съхраняват десетки хиляди ръкописи; останалите стотици хиляди са по частните семейни библиотеки.
Хайдара взема решение, което звучи безумно: цялото книжно наследство на града да бъде тайно евакуирано.
Пари дават фондациите "Принц Клаус" и "Форд", германското външно министерство, а по-късно се провежда и публична кампания за дарения. С тях Хайдара, племенникът му и американският юрист Стефани Диаките, изграждат мрежа от куриери.
Купуват метални сандъци от пазарите в околността — по няколко наведнъж, за да не будят подозрение — и нощем ръкописите се опаковат един по един и се разпръсват по стотици частни домове.
Пътят на юг
Следва по-опасната част: напускането на града. Сандъците тръгват на юг към Бамако — над седемстотин километра, през десетки заграждения. Возят ги в джипове под чували със зеленчуци, в каручки, в багажниците на междуградски автобуси.
Куриерите са предимно младежи от семействата на пазителите, инструктирани да мълчат, да плащат на постовете колкото поискат и да не спорят с никого.
Има конфискувани пратки, има арестувани куриери, има откупи, плащани на място. Когато сухопътните маршрути стават прекалено опасни, операцията се прехвърля по река Нигер: стотици сандъци поемат на юг с пироги — дървените лодки на местните рибари — по не повече от петнайсет на курс, за да не бъде загубено всичко при една евентуална проверка.
Числата, които Хайдара обявява по-късно, звучат невероятно: за около осем месеца от града са изнесени около 300 000 ръкописа — практически всичко, което е можело да се укрие.
Огънят, който закъсня
Колко навреме са действията на доброволците, става ясно през януари 2013 година. Напускайки града под натиска на френската военна намеса, джихадистите подпалват института "Ахмед Баба" — включително хранилището с ръкописи.
Новината, че паметта на Тимбукту е изпепелена, тръгва от кмета Але Осман Сисе, който я съобщава от изгнание в Бамако, без да разполага с никакви подробности. Кадри на Скай нюз от изпразнената сграда я разнасят по света за часове
Истината, разкрита след освобождението на града, е друга: изчезнали са 4203 ръкописа — болезнена, но все пак малка загуба.
Останалото отдавна е в Бамако, скрито в сандъци по тавани и мазета. В тихата съпротива участват и служителите на института, изнесли най-ценните ръкописи под погледите на настанилите се в сградата бойци.
Все още в опасност
Влажният климат на Бамако се оказва по-коварен враг за хартия, престояла векове в пустинята, от всеки окупатор. Затова днес международни екипи дигитализират и реставрират ръкописите, а през август 2025 година започва връщането на държавната колекция в Тимбукту със самолет — над двеста сандъка в първата пратка.
Районът остава неспокоен, но ръкописите съществуват — сканирани почти изцяло, все още не напълно изследвани, но все по-достъпни за учените, които тепърва откриват в тях цели нови пластове на африканското културно наследство.
