Ловец на сърца
Бързо изкачих стъпалата.
Спрях се и видях сам вратата,
която твоя ключ пред мен заключи.
Трябва да си тръгна в този случай.
Преждата сега навиват каменни ръце.
Аз надежда ще посея в празното поле,
за да мога някой друг път теб да уловя.
Аз завинаги ще съм ловецът на сърца.
Във Вечната любов аз не вярвам.
Вярвам или не, за нея проповядвам.
Истински сърца ще потърся
за да уловя с гордостта си.
Ловният сезон започва.
Искам аз да съм готов
в твоето сърце да вкопча
моята стрела любов.
Ангели
През синтетичната любов дойде
едно момиче със рекламен крак.
Видях в отворените и до болка колене
живота, в който аз не бях.
Как си ти, обхванат от стени?
Във теб боли,
ти нямаш, нямаш, нямаш път.
Във операта диригент съм аз
и дирижирам симфоничен страх,
а от цигулките във ляво капе кръв,
разделям се завинаги със тях.
Ангели летят във траур бял,
снегът вали
над този глупав свят заспал.
Прилепът
Кафяви изроди играят
със чувствата ми кегелбан.
Пилат напомпан шепне, шепне
съдбата, която вече знам.
Във спомена ще ти остана
с албанския кафяв костюм,
навел изтърканото таке –
усмихнат призрачен албум.
Обесете се в неделя,
това е най-добре.
Никой няма да ви гледа –
всеки себе си чете.
Приятелите от хартия
изрязваш с ножичката сам
и най-накрая забелязваш,
че мене май ме няма там.
Луната-хладно жълта,
окултно свети пак за нас.
Гласът ми казва „Добър Вечер,
Вашият Прилеп съм аз!“
Безнадеждност, моя любима
Сянката, която хвърля,
има форма на жена.
Силуетът й е бронзов,
мит в египетска ръка.
Тя се казва Безнадеждност,
но има вид на фотомодел.
Еротична до метежност,
истинска като море.
Тя стъпва, тя стъпва,
тя стъпва пред мене само,
тя плаче, тя плаче,
тя плаче нощем с мен.
С вид на френска пеперуда
тя разсича моя ден
и запалила колата
ме превръща в нож пленен.
Но не мога да я съдя,
пратиха ми я в нощта,
в която аз със детски крясък
влезнах във света-игра.
Ти се казваш Безнадеждност,
скъпа, стой при мен сега,
влез под кожата ми с нежност,
татуиран с теб ще умра.
Роман
Всяка вечер книгата отварям,
това е моят любим роман,
в който героят го обезглавяват,
когато разбрали, че не иска да е сам.
Няма религия, няма вяра,
която да иска от теб
сам да се затвориш в гола стая
и да се превърнеш във портрет.
Какво ме засягат, питам ви всички,
тези преминали стари войни,
не искам нищо за тях да зная,
животът е днес, а не в минали дни.
“Копеле” всяко дете се нарича,
щом е родено на този свят.
Не ме интересуват ваш’те измислици,
детето е истинско и без брак.
Само двама
С тебе май сме само двама,
малко, но не съвсем.
Продължаваме играта -
аз със теб и ти със мен.
Даже никой да не чува
наште песни засега,
корабът ще си пътува
във морето от неща.
Така че, само двама
ще влезнем с теб във храма.
Нестинарките във огън
влизат с босите крака,
ние с тебе ще докажем,
че има смисъл от това.
Който иска - да се маха!
Ние с тебе ще вървим.
Не е време за уплаха.
С огън нека да горим!
Така че, само двама
ще влезнем с теб във храма.
В спомените си от детство
няма да се връщам аз.
Пътят, който ни остава
е в очакване пред нас.
Видеото ни представя
чужди клипове безброй.
В клипа на живота собствен
аз съм главният герой.
Така че, само двама
ще влезнем с теб във храма.
Димитър Воев, прилепът ловец на сърца
„Мамо, имам тумор“
След последния си концерт Димитър Воев признава на майка си, че е много болен. В главата му расте тумор, а в болницата не го приемат, защото няма легла. По-късно го изследват, но не му правят скенер на главата. Така и си отива – на 5 септември 1992 година. Когато почива, дъщеря му Магдалена е на 2 годинки и половина, а съпругата му Нели е бременна с второто им дете.
Днес щеше да е на 53 години
Димитър Воев е роден на 21 май 1965 и за 27 години живот успява да остави на обществото едни от най-красивите български песни и поезия. Той участва в групи Кале и Нова генерация, а текстовете му се пеят и от други музикални състави. „Кукла“ на Атлас е по негов текст; пише го, когато е на 18 години. Песента остава на първо място в класациите цели 64 седмици.
„Не е трябвало да бърза“
Така казва Ванга за Воев според Пепи Попов, синът на Развигор Попов. Днес ни остана само музиката и стиховете ме, част от които може да прочетете в галерията ни. Нова Генерация Forever!
