Димитър Воев, прилепът ловец на сърца

1432034274_8
Ловец на сърца  

Бързо изкачих стъпалата. 
Спрях се и видях сам вратата, 
която твоя ключ пред мен заключи. 
Трябва да си тръгна в този случай. 
Преждата сега навиват каменни ръце. 
Аз надежда ще посея в празното поле, 
за да мога някой друг път теб да уловя. 
Аз завинаги ще съм ловецът на сърца. 
Във Вечната любов аз не вярвам. 
Вярвам или не, за нея проповядвам. 
Истински сърца ще потърся 
за да уловя с гордостта си. 
Ловният сезон започва. 
Искам аз да съм готов 
в твоето сърце да вкопча 
моята стрела любов.
Прилепът   

Кафяви изроди играят 
със чувствата ми кегелбан. 
Пилат напомпан шепне, шепне 
съдбата, която вече знам.  

Във спомена ще ти остана 
с албанския кафяв костюм, 
навел изтърканото таке – 
усмихнат призрачен албум.  

Обесете се в неделя, 
това е най-добре. 
Никой няма да ви гледа – 
всеки себе си чете.  

Приятелите от хартия 
изрязваш с ножичката сам 
и най-накрая забелязваш, 
че мене май ме няма там.  

Луната-хладно жълта, 
окултно свети пак за нас. 
Гласът ми казва „Добър Вечер, 
Вашият Прилеп съм аз!“
Безнадеждност, моя любима  

Сянката, която хвърля, 
има форма на жена. 
Силуетът й е бронзов, 
мит в египетска ръка. 
Тя се казва Безнадеждност, 
но има вид на фотомодел. 
Еротична до метежност, 
истинска като море. 
Тя стъпва, тя стъпва, 
тя стъпва пред мене само, 
тя плаче, тя плаче, 
тя плаче нощем с мен.  

С вид на френска пеперуда 
тя разсича моя ден 
и запалила колата 
ме превръща в нож пленен. 
Но не мога да я съдя, 
пратиха ми я в нощта, 
в която аз със детски крясък 
влезнах във света-игра. 
Ти се казваш Безнадеждност, 
скъпа, стой при мен сега, 
влез под кожата ми с нежност, 
татуиран с теб ще умра.
Роман   

Всяка вечер книгата отварям, 
това е моят любим роман, 
в който героят го обезглавяват, 
когато разбрали, че не иска да е сам. 
Няма религия, няма вяра, 
която да иска от теб 
сам да се затвориш в гола стая 
и да се превърнеш във портрет. 
Какво ме засягат, питам ви всички, 
тези преминали стари войни, 
не искам нищо за тях да зная, 
животът е днес, а не в минали дни.  

“Копеле” всяко дете се нарича, 
щом е родено на този свят. 
Не ме интересуват ваш’те измислици, 
детето е истинско и без брак.
Само двама  

С тебе май сме само двама, 
малко, но не съвсем. 
Продължаваме играта - 
аз със теб и ти със мен.  

Даже никой да не чува 
наште песни засега, 
корабът ще си пътува 
във морето от неща.  

Така че, само двама 
ще влезнем с теб във храма.  

Нестинарките във огън 
влизат с босите крака, 
ние с тебе ще докажем, 
че има смисъл от това.  

Който иска - да се маха! 
Ние с тебе ще вървим. 
Не е време за уплаха. 
С огън нека да горим!  

Така че, само двама 
ще влезнем с теб във храма.  

В спомените си от детство 
няма да се връщам аз. 
Пътят, който ни остава 
е в очакване пред нас.  

Видеото ни представя 
чужди клипове безброй. 
В клипа на живота собствен 
аз съм главният герой.  

Така че, само двама 
ще влезнем с теб във храма.
Споделяне
Харесва ми
Споделяне