Възходът на анти-капитализма
Свидетели сме на парадокс в капитализма, същият който го изстреля към величието и в момента заплашва бъдещето му: динамиката, присъща на конкурентните пазари намаля цените толкова много, че много стоки и услуги стават почти безплатни, в изобилие и независими от пазарните сили. Макар и икономистите винаги да са приветствали намаляването на маргиналните разходи, те никога не са предвиждали възможността за технологична революция, която да ги сведе почти до нулата, пише Джереми Рифкин за New York Times.
Първият намек за този парадокс се появява през 1999г., когато платформата за Napster дава възможност на милиони хора да споделят музика, без да плащат на продуцентите и музикантите, което всява хаос в музикалната индустрия. Подобни явления нарушиха работата на вестникарството и книгоиздаването. Потребителите започнаха сами да споделят информация чрез видео, аудио и текст почти безплатно, заобикаляйки традиционните пазари.
Огромният спад в пределните разходи разтърси тези индустрии, а вече застига и други, като производството, образованието и енергията. Въпреки, че фиксираните разходи за слънчевата и вятърната енергия са донякъде скъпи, след това улавянето на всяка единица енергия е изключително ниска. Това явление са наблюдава дори в производствения сектор. Хиляди ентусиасти вече произвеждат собствени продукти, използвайки 3D принтери, софтуер с отворен код и рециклирана пластмаса. Междувременно повече от шест милиона студента по света са записани в масивни безплатни онлайн курсове, чието разпространение е почти без разходи.
Наблюдаващите индустрията осъзнават наближаващата реалност, в която пределната цена е нулева, но твърдят, че безплатните продукти и услуги ще привлекат достатъчен брой потребители, които да плащат за по-висок клас специализирани продукти и така пазара ще продължи да се разраства. Броят на хората, които искат да доплащат за допълнителни стоки и услуги обаче е ограничен.
Сега това явление е на път да се отрази върху цялата икономика, благодарение да новата технологична инфраструктура – Интернет на Нещата. Днес повече от 11 милиарда сензори са прикрепени към природни ресурси, производствени линии, електрически мрежи, логистични мрежи, домове, офиси, магазини и превозни средства, а до 2020 се прогнозира вече да достигнат 50 милиарда. Тази нова платформа свързва всичко и всички.
Хората могат да се свържат с мрежата и да използват алгоритми и данни за ускоряването на производството, покачването на ефективността и намаляването на разходите. Така например в САЩ 37 милиона сгради са оборудвани с измервателни уреди и сензори, свързвайки ги в мрежата и предоставяйки информация за използването и промяната на цената на електричеството в реално време. Това в крайна сметка ще позволи на домакинствата и на фирмите, които произвеждат и съхраняват зелена електроенергия да се откачат от елетроразпределителната мрежа, когато цените се покачат твърде много. По този начин те ще могат да захранват съоръженията си чрез собствената си зелена енергия и да споделят излишъка със съседите си при почти нулеви пределни разходи.
Прогнозира се, че печалбите за частния сектор от свързването на всичко ще надхвърли 14 трилиона долара.
Нерешеният въпрос в случая е как ще работи тази нова икономика, ако милиони хота могат да произвеждат и споделят услуги и продукти почти безплатно. Отговорът се крие в гражданското общество, и по-точно неправителствените организации, които да взимат участие в ежедневието ни като общество. В доларово изражение НПО-тата са много силни. В периода от 2000-2010 приходите на организациите нарастват с 41%, повече от двойно на ръстежа на брутния вътрешен продукт на САЩ за същия период.
Това, което прави общите блага по-силни в наши дни е фактът, че изграждаме нова инфраструктура, която цели да оптимизира именно сътрудничеството, всеобщия достъп и присъединяването – все неща, необходими са създаването на социален капитал и споделена икономика. За първи път общите блага могат да процъфтят рамо до рамо с капиталистическият пазар.
Това сътрудничество цели споделеният достъп, а не собствеността. Например 1,7 милиона души по света използват услугата споделен автомобил. Неотдавнашно проучване показва, че след като се присъединят към услугата хората предпочитат достъпа пред собствеността. Милиони хора използват социални мрежи за наемане и споделяне не само на автомобили, но и на домове, дрехи, играчки и други предмети – и всичко това почти без разходи. Икономиката на споделянето отчита печалба от около 3,5 милиарда долара през 2013.
Феноменът на нулевите пределни разходи се вижда най-ясно в пазара на труда, където виртуалната търговия, автоматизираните фабрики и логиситични и транспортни мрежи стават все по-разпространени. Не е изненадващо, че новите възможности за заетост в тази област са най вече в организациите с идеална цел в сектори като образованието, здравеопазването, помощ за бедните и грижа за деца и възрастни хора. В САЩ броят на неправителствените организации е нарастнал с около 25 на сто в периода между 2001 и 2011, в сравнение с предприятията със стопанска цел, които отчитат ръст от едва половин процент.
Въпреки впечатляващият растеж много икономисти твърдят, че този сектор не представлява икономическа сила а е по-скоро паразит, зависим от държавното подпомагане и частните дарения. Скорошно проучване показва, че около 50% от общите приходи на нестопанския сектор идват от такси, 36% от държавна помощ и 14% от дарения.
Що се отнася за капиталистическата система – най-вероятно ще остане с нас занапред, макар и в по-опростен вариант, предимно като агрегатор на мрежовите услуги, което би и позволило да се издигне като мощен нишов играч. Ние обаче навлизаме в свят, отчасти откъснат от пазарите, в който се учим да живеем заедно, благодарение на все повечето споделени блага.
