Обичате ли мед ?!

Вероятно да. Но, не толкова, колкото дядо ми. Това е основния му продукт за хранене. За да наблюдавате как той яде мед, трябва да бъдете човек със стоманени нерви.

Или поне нервите ви да са от здрави корабни въжета. Дядо реже дебела филия бял хляб, маже я обилно с масло, отгоре я полива с мед. Медът се вади от буркана със една специална, старинна лъжица направена от липа. Върху всичкото това се посипва захар – за да бъдело хрупкаво. След това дядо взима цялото това техническо съоръжение с едната си ръка, а с другата държи напълнена до ръба огромна чаша. Вътре има топло мляко, което съм бил помолен да затопля предварително за да се спази ритуала с филията. Вдигайки очи към телевизора, дядо протяга и двете си ръце към широко отворената уста. Примерно, на половината път една кехлибарена капка вече пълзи надолу по ръката, в посока лакътя му. Без да изпуска очи от екрана, дядо облизва капчицата. При това филията се придвижва леко нагоре и назад към темето му. Медът капе по главата му, пада и зад яката на ризата. Аз все още не се намесвам, макар, че кипя. Дядо прави отчаян опит да спре течащия по главата мед, но лошата координация на ръцете и старческия тремол разлива на коленете му малко течност от чашата. Аз съм предвидил този момент – млякото не е сгрято до нараняващия градус.

За една зима старчето поглъща около 25-30 килограма мед. В уравнението не влиза количеството от ценния продукт, размазано по очилата му, по облегалките на столовете, по креслата, по дръжките на вратите. По крановете и приборите в кухнята. Нека не забравяме и стотиците вестници и списания със залепнали страници. Те са запечатани с мед за следващите двеста години и никой смелчага не може да надникне в тях. Но, най болезнено ми се отразява меда, попил в дистанционното от телевизора. Това предизвиква смут в материалния ми живот, както и доста неудобства. Не знам как, но някак май християнски успявам да се примиря. И всичко това в името на меда. И в името на дядо. Медът е невероятно вкусен и полезен продукт, а дядо е специализирал професионална диетология във Франция. Пък и е на 102 години.

В семейството имаме няколко комични историйки, тясно свързани с меда и пчеловодството. В една от тях става въпрос за някой от пра-пра-дядовците ми, не знам кой точно. Та, имал той най-хубавата пчелина, която може да си представите, в едно малко казашко селце. Там живеел с бабата, пчелите и тяхната Царица. Къщата му била срещу местната църквичка. По време на църковните служби, пчелите влитали вътре в църквата, вероятно привлечени от миризмата на тамян. Или пък от сладникавата миризма на мирото. Наставал смут и паника. Не знам точно, но със сигурност миряните са махали отчаяно с ръце за да изгонят пчелите. Жужжжжженето вероятно е прекъсвало благодатта на молитвата и усамотението. Обаче, в резултат на тези „набези“, свещеникът заповядал на прародителя ми да разкара кошерите, иначе го очаквала Анатема. Дядото не се трогнал кой знае колко, въпреки, че по това време, анатемата е била сериозна заплаха. Минали още няколко месеца и в края на краищата, получил анатемата. Попчето и местното общество накарали пчеларя да премести кошерите, Царицата майка, покъщнината си ведно с бабата. Преместили се километри надалеч. Всъщност, съселяните и свещеника са им направили много добра услуга. Защото наблизо до новото му място за живеене имало гъста, смесена гора. Медодобивната реколта станала по-добра, а продуктът по-качествен. Изглежда и от анатемата има някаква полза.

Ето съвет и няколко запомнени рецепти. С радост мога да ги споделя с вас, че първото важно нещо, е свързано с определението на вида мед, който ще консумирате. Това може да стане много по-бързо, ако попаднете на изложение на производители на мед. Там ще може да пробвате повече видове мед, кусайки с лъжицата от няколко буркана. Който най-много ви хареса на вкус – това е вашия мед. И бъдете 100% сигурни, че той съдържа точно тези вещества, които недостигат в организма ви. Лесно е да се определи: ако детето ви например си хареса тъмен, боров мед (съдържа манган, цинк, желязо), това означава, че има занижен хемоглобин. Щом хлапето напада този мед, значи организма му иска да си го набави. Оставете го да яде.

Казашка рецепта, със спиртна настойка, гарантирам абсолютното лечение на язва:

На 100 грама 70% спирт (продава се в аптеките), се слагат 30 грама пчелен прополис. Държи се на прохладно и тъмно място, приема се всеки ден. Условието е преди сутрин да се изпие чаената лъжичка на гладно – шишенцето с отвара да се тръска и бълничка 15 минути.

Самия прополис е отличен антисептик, може да го давате на децата за дъвчене вместо традиционните дъвки. Той почиства и хигиенизира устата.

При зъбобол – топче прополис са слага върху (или зад зъба) – изпитано е, помага. Е, без зъболекар няма да ви се размине, но пък и не си оставяйте зъбите до състояние да ви заболят.

Толкова за меда засега, другото сами ще го откриете. Да ви е сладко!

Николай Крижитски