Къде остана българското на Лудогорец?

Данаил Кънев

Продъниха ни ушите колко важен за България е Лудогорец. Важен е, ама за себе си, за Разград и за Кирил Домусчиев.

То ако участието в Шампионската лига помагаше по някакъв начин на целия български футбол, то трябваше да почнем да задаваме тона по европейските терени още след 2006 г., когато Левски ПЪРВИ влезе в семейството на големите.

Друг въпрос е онова участие колко и с какво точно помогна и на Левски. След това онзи силен „син“ състав лека-полека се разпадна. Подобни индикации вече съществуват и за лъскавия тим на председателя на КРИБ.

Къде обаче остана българското на Лудогорец?

За футболист на годината многобройните фенове на отбора, организирани за гласуват от атрактивна дамска фен фракция, избраха румънец.

Хубаво, симпатягата Моци влезе във футболния фолклор с онзи мач срещу Стяуа. Може все още да няма чалга хит „Моци-кючек“, но пък човекът си има трибуна на свое име.

Но чак пък да е най-добър.

Ако ще го броим на спасени дузпи – къде щеше да бъде Лудогорец без хванатия от Владо Стоянов наказателен удар срещу румънския първенец в Букурещ още в първия мач от плейофите за влизане в груповата фаза на Шампионската лига? В Лига Европа, ето къде. Там където и през миналия сезон, и в началото на тази година, вратарят беше на практика безгрешен.

Стоянов няма слаб мач за Лудогорец през тази година. Имаше издънки – но в националния отбор. Който явно в Разград е на трето място по „националност и патриотизъм“ – след Лудогорец и Румъния.

Като толкова много се гордеят, че са гордост на България, да си бяха избрали българин за най-добър играч. Но какво всъщност да се очаква от фенове, от които нито един не отиде да подкрепя отбора си в ключовия мач в Стара Загора срещу Берое./News7