Бъдещето на световната икономика: тенденциите на 2015 г.

Занг Данхонг, Ирина Филатова, Максим Филимонов, Дойче Веле

Геополитическите кризи и епидемии няма да попречат на икономическия растеж през 2015 г., който се очаква да бъде на ниво от 3%.

През 2015 г. еврозоната отново ще се окаже проблемното дете на световната икономика. Анализатори й предричат доста слаб икономически растеж. „Очакваме, че икономиката на еврозоната ще нарасне с 0,8% през 2015“, прогнозира главният икономист на DZ Bank Щефан Билмайер.

И това на фона на опитите на Европейската централна банка /ЕЦБ/ да смекчи негативните тенденции. Докато икономиката в страните обхванати от криза постепенно става на крака, неуспех този път търпят големите страни в еврозоната. „Истински силен икономически спад наблюдаваме в Италия. Структурните реформи там се бавят с години“, констатира анализаторът на Рейнско-Вестфалския институт за икономически изследвания /RWI/ в Есен Роланд Дьорн. Френското правителство, точно обратното, решаваше проблема за сметка на увеличаване на разходите. Сега страна на практика е достигнала своя лимит, подчерта Дьорн.

Еврозоната се нуждае от структурни реформи

От слабата конюнктура в съседите по еврозона страда и Германия. Според прогнозата на Бундесбанк растежът на германската икономика през 2015 ще бъде само 1%. В това, че от държавата, която винаги е била смятана за локомотив на растежа на цялата еврозона, не очакват повече, са виновни и чиновниците, смятат експертите. Вместо да провеждат структурни реформи, те постоянно са заети с преразпределение на социалните блага, критикува Дьорн.

Той дава за пример промените в пенсионното законодателство, което подкопава постигнатия с толкова труд компромис, предвиждащ поетапното увеличаване на пенсионната възраст до 67 години. Става дума за поправките, позволяващи на отделни категории граждани да се пенсионират на 63 години. „Разходите се поемат от компаниите и техните служители, които правят отчисления в пенсионния фонд. Това увеличава натоварването върху компаниите и намалява покупателната способност на потребителите“, резюмира Дьорн.

С други думи такива уж добри дела не стимулират икономически растеж. Аналогичен пример е преходът към алтернативните източници на енергия, което увеличава цените на тока. „Преходът към алтернативни източници на енергия е цел, която стои на дневен ред. Но нейното достигане е свързано с големи разходи. В условията на международна конкуренция това е сдържащ фактор“, заяви икономистът от DZ Bank Щефан Билмайер.

Нов период на индустриализация

Докато германската икономика се забавя, САЩ демонстрират невиждан растеж. Бумът в добива на шистов газ и петрол сериозно намали разходите за електроенергия и горива, което на свой ред стана причина за започването на нова ера на американска индустриализация. „Много компании отново връщат производството си от Азия в САЩ, защото там то отново е рентабилно“, обяснява Билмайер. Според оценките на DZ Bank американската икономика през следващите години ще расте средно с 3% годишно.

Втората по големина световна икономика – китайската – ще увеличи своя БВП с малко повече от 7%. За китайците, които вече са свикнали с небивалите темпове на растеж, това е най-ниския показател от 1990 г. Но той напълно отговаря на плановете на правителството в Пекин, което в момента се стреми да създаде по-стабилна и справедлива икономическа система.

Растежът, който до момента е резултат преди всичко от износа и кредитирането, трябва да бъде уравновесен от увеличаването на вътрешното потребление. Благодарение на огромните си валутни резерви, Китай е в състояние да се справи с подобни трудности, убеден е Билмайер. „Това е много силен стабилизиращ фактор. Ако някъде възникват проблеми, валутните резерви ще дадат възможност те бързо да бъдат отстранени. Така че трудностите в някои отделни сектори няма да представляват заплаха за икономиката като цяло“, убеден е икономистът.

Растящите пазари зависят от цените на суровините

Докато китайският дракон забавя своето дихание, индийският слон започва своето триумфално шествие. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ смята, че икономическият растеж на втората по население страна в света ще достигне 6,6%. Но експертът Роланд Дьорн оценява по-скептично ситуацията: „Не трябва да се бърза с изводите… Индия е нагледен пример за страна с големи структурни проблеми“.

Според него това се отнася и за другите водещи страни от Латинска Америка – Бразилия и Аржентина. Бразилия изпитва трудности заради недостатъчно развитата си инфраструктура, а Аржентина – зарази сложната и объркана ситуацията с преструктуриране на държавния дълг. „Латинска Америка все още се намира в положението, когато икономиката в много страни от региона е много силно свързана с добива на природни изкопаеми и по този начин съществено зависи от динамиката на цените на суровинните пазари“, подчертава Дьорн.

А тъй като цените на суровините в момента падат, то Латинска Америка може и в следващата година да остане „континент на разочарованието“. По отношение на Венецуела даже се говори за възможен фалит, ако цените на петрола останат на нива от 70 долара за барел или дори паднат под тази граница. Падането на цените на петрола също така пробива чувствителна дупка в бюджетите на Нигерия и Русия. Тъй като икономиката на Русия допълнително е обременена от западните санкции, тя няма да успее да избегне рецесията през 2015 г., прогнозира Щефан Билмайер.

Страданието за едни е успех за други. За страните-вносители на петрол ниската цена на „черното злато“ е подобна на програма за стимулиране на икономиката. „Спадът на цената на петрола, ако искате, е нещо подобно на глобално преразпределение на доходите, и за страни като Германия означава ръст на реалните доходи“, подчертава в заключение Дьорн. /БГНЕС