10 български сериала – можем ли да ги понесем?

Автор: Кристина Цветкова

Аз съм жена, от скоро майка, на 32 години, с висше образование и според общите стандарти имам добра работа. Гледам доста телевизия. Гледам нелегално и чужди сериали, признавам си. Тук няма да правя сравнение между чуждо и родно, тъй като това е също толкова безмислено, колкото спорът за яйцето и кокошката.

В „сезона на многообразието”, както една от националните ни телевизии кръсти есента, на екрана вървят или са в процес на продукция общо 10 сериала и почти още толкова риалити формата. Какво се очаква от зрителя освен да полудее от щракане по дистанционното, за да открие обаче, че дори рекламните блокове по време на конкуриращите се сериали вървят едновременно.

Ако числото 10 не ви се струва толкова голямо, ще ви напомня, че телевизиите, които се състезават тук са три – БНТ, bTV и TV7. Четвъртият ни национален канал – Нова телевизия, засега отпада от надпреварата след няколко неособено успешни опита за собствен сериал, но пък пръска огромни средства за най-популярния риалити формат „Биг Брадър”.

Най-голямото състезание по „кино в телевизията” се очаква между bTV и TV7, които инвестират в по четири продукции – от една страна: „Фамилията”, „Революция Z”, „Столичани в повече”, „Домашен арест” и от друга: „Дървото на живота”, Секс, лъжи и телевизия”, „Знакът на българина” и „Шменти капели: Легендата”, последните две, от които са в продукция.

Следват БНТ с две, но особено скъпи продукции – „Под прикритие” и „Четвърта власт”. За най-новия сериал, посветен на медиите, се говори, че струва 2 милиона лева или по около 200 000 лева на серия. Вярвам, че не е обходимо да доказвам, че това са много пари за български сериал. Изтъквам сумата, а и сериала, тъй като става въпрос за обществената телевизия, за обществените средства и обществения интерес, така че имам право. Изтъквам най-новата продукция още заради това, че за пореден път ставаме свидетели, че и с пари не винаги става.

Диалогът е слаб и не можеш да повярваш достатъчно на актьорската игра, визията е ретро, с изключение на супер модерната редакция, каквато в действителност не съществува. Офисите на нашите вестници са далеч по скромни, въпреки че по случайност преди няколко години два от големите ни всекидневници можеха да се пренесат именно във въпросните лъскави кули. Само дето в крайна сметка това не стана, но не ни ли го припомнят умишлено. Оп, навлизам в друга тема.

От коридорите на правителството в „Четвърта власт” лъха на мухъл, което може и да е точно попадение, но според слухове за гардеробът на продукцията са купувани дрехи втора употреба, за да се пестят пари. За кого? Поредният въпрос без отговор. Аз обаче знам, че след изгледани два епизода от „Четвърта власт”, другата неделя ще предпочета конкурента в същия часови пояс „Дървото на живота”. И ще го предпочета не защото искам правителството на Пламен Орешарски да остане или подкрепям политиката на конкретната медия. Или пък обратното – ще предпочета „Дървото на живота” не защото не подкрепям авторите на най-новия сериал на БНТ в тяхната обществена позиция. Но тук говорим за кино, нали?

Ще го предпочета, защото от екрана се опитват да ми разкажат нещо смислено за история, традиции и любов. Защото е очевидно, че не са пестили от костюмите, защото не ми четат вчерашните вестници и си личи, че не са прибирани пари в дълбоки продуцентски джобове. Последното е само лично предположение, предвид крайния резултат. А той е най-важен за зрителя.