Кога ще гледаме „Рома“ на Алфонсо Куарон у нас?
След като отбеляза абсолютен триумф в номинациите за „Оскар“ тази година, филмът на режисьора Алфонсо Куарон се очаква да повтори успеха с няколко големи награди, които мнозина предричат, че ще спечели на 22-ри февруари.
По-добрата новина за нас обаче е фактът, че ще можем да гледаме филма на Куарон и в българските киносалони и то броени месеци след премиерата му. Носителят на „Златен лъв“ от Венеция ще бъде представен в българските киносалони единствено на пролетната фиеста в София по време на 23-тия международен кино форум София Филм Фест.
Преди броени дни „РОМА“ получи десет номинации за наградите на Американската киноакадемия, като сред тях са за най-добър чуждоезичен филм, за най-добри актриси – в главна и във второстепенна роля, както и за режисура и – разбира се – най-престижната, за най-добър филм. „РОМА“ вече спечели призовете на Холивудската чуждестранна преса, „Златен Глобус“ за най-добър чуждоезичен филм и за най-добър режисьор, а в актива си има и 7 номинации за наградите БАФТА. С „Рома“ броят на филми, номинирани за „Оскар“ за чуждоезичен филм, които ще бъдат показани на София Филм Фест става 4 от 5.
Творбата на Алфонсо Куарон е поредно доказателство за неговия разказвачески талант и майсторство да подрежда визуални шедьоври. Куарон е сценарист, режисьор, продуцент, монтажист и оператор на своя филм, вдъхновен от спомени и образи от времето на неговото детство.
„Рома“ е най-добрият филм на Куарон до момента: вълнуваща, завладяваща и трогателна творба с богата лична история, красиво и динамично заснета в чистотата на черно-бялата стилистика. Това е историята на Клео (в ролята е Ялица Апарисио), млада жена от малцинство, която работи като прислужница за семейство в Рома, квартал от средната класа в Мексико сити, в началото на 70-те години на XX век… В самото сърце на творбата е чудесното превъплъщение на Апарисио, която създава своя образ с нежност, деликатност, стоицизъм и безкористност. Тя е перлата на този забележителен филм!“ пише „The Guardian“ за филма.
А самия Куарон преди време споделя: „Липсва ми Мексико. Много отдавна не съм бил в Мексико – свързан съм с всичко у дома, нужно ми е да усетя отново, че съм жив…”
Вероятно този копнеж води до така желаното „презареждане” с творческа енергия – и резултатът е филм, създаден с любов и майсторство, който буди всеобщо възхищение; филм-картина на миналото, пречупена през личния спомен и душата на кинематографиста.
