Ромейска Испания
По време на своето управление император Юстиниан започва серии войни, чиято цел е да върне загубените римските територии в Източното Средиземноморие. Както много от нас знаят, Юстиниан успява да превземе кралството на Вандалите в Северна Африка през 534 година, като през 535 година, ромейската армия се прехвърля в Италия.
От всички превзети територии по времето на Юстиниан, има една, която обикновено остава в сянката на събитията и историографията за сметка на събитията в Африка и Италия. Това са териториите на югоизточните части на Пиренейският полуостров, които са част от Вестготското кралство. Тази сравнително малка територия (на фона на Италия или Северна Африка) става арена на противоборствата между ромеи, готи и свеби за пълно влияние над целият полуостров.
Началото на Ромейска Испания позната в изворите като “Spania” се поставя с превземането на Септем (днешна Сеута). Тя е важен пост, който позволява лесно прехвърляне на войски от Иберия към Африка. С падането на Вандалското кралство Септем става още по-важна. Велизарий успява да отнеме града от вестготите, които го превземат възползвайки се от рухването на Вандалското кралство, осигурявайки по този начин тила на африканската си провинция. Но до нахлуване в Иберийският полуостров не се стига.
Това се случва при подходящият момент – още докато трае войната в Италия, започват брожения и бунтове на територията на Вестготското кралство. Крал Агила се изправя срещу серия бунтове като това през 550 година – жителите на Кордоба се вдигат срещу готската власт и арианската вяра. Населението на Иберийският полуостров е съставено от различни народи като романизирани местни, което е логично, защото римската власт на полуострова е една от най-старите в цялото Средиземноморие. Други са свебите, които установяват своята държава в западната част на полуострова около 455 година.
Разбира се и готите, които създават своя държава позната като Вестготско кралство. Отношенията на готската власт с романизираното население не е много добро, защото те гледат на тях като нашественици, носещи само войни и разруха. Освен това в религиозно отношение вестготите изповядват арианската версия на християнството, която се счита на ерес от Източната Римска империя, която изповядва никейското християнство. По стечение на обстоятелствата арианското християнство се разпространява основно при германските племена, включително и готите. През този период арианството става нарицателно за гот, защото имаме споменавания за „германската ерес“.
Романизираното население на Иберия, включително и на Кордоба изповядват никейският символ и за тях не е трудно да се вдигнат срещу готската власт. Готският крал Агила не успява да се справи с бунта, който е разбит. Тази загуба е сигнал за всички недоволни от вестготският крал Агила. На следващата 551 готският аристократ Атанагилд отнема днешният град Севиля и установява своята власт там. Това, което последва е пример за голямото римско влияние през VI – за да не бъде смазан готският аристократ, Атанагилд изпраща писмо до ромейският император Юстиниан. Всъщност ромейската армия не е толкова далеч от Иберия, те се намират на Апенините и водят война с остготите, освен това Гибралтар в ромейски ръце.
Получавайки писмото, Юстиниан не мисли много и решава да изпрати „спомагателна армия“ в помощ на узурпатора. За съжаление на Атанагилд, армията, която идва не е огромен флот, а известна сила – Източната Римска империя не може да отдели достатъчно голяма сила, заета с готската война. Но пък може да използва завладеният град Септем за по-лесно прехвърляне на войски, както и прави. Войските на империята успяват да овладеят големите югоизточни центрове като днешна Малага, Кордоба, Кадис. Има известни разногласия, относно кой е начело на ромейската войска. Според Йорданес това е благородника патриций, Либерий, който по това време е около осемдесетгодишен, но пък има голям опит с готите.
Войската на Либерий напредва бързо превземайки вече споменатите градове, сякаш съдбата на Вестготското кралство е да падне, чрез подобна стратегия използвана и при остготите. Само,че готските аристократи решават да не воюват срещу ромеите и убиват законният крал Агила, подкрепяйки Атанагилд. Той осъзнава късно грешката си и решава, че трябва да направи опит да изгони ромейските войски, но не успява. Така през 552 година се създава „Спания“ със столица Кордоба. Какво всъщност представлява тази територия? Ромеите се задоволяват с превземане на големите центрове по крайбрежието. Техните сили не са достатъчни за навлизане във вътрешността на страната, за тази цел трябват много войски, а ромейските командири не разполагат.
Готите са принудени да делят една земя с ромеите, а това странно съжителство продължава до 624 година, когато Ромейска Испания е превзема окончателно. Ромейска Испания се управлява от магистър милитум в чиито ръце са цивилна и военна власт. Имената на тези своеобразни губернатори не са много ясни, защото основен източник за историята на тези територии идват от „История на готите“, написана от епископ Исидор Севилски. Спания не е типична ромейска територия, където има силна многобройна войска и флот и въпреки това тя оцелява като военна и административна област цели седемдесет и две години.
Как тогава тази малка провинция устоява на варварският натиск? Истината е повече от тривиална – магистър милитума на Спания не разчита на директни военни походи с готите, те използват доказаната римска дипломация и тактиката „разделяй и владей“. При своето консолидиране иберийска ромейска провинция създава различни конфликти, които създават фракции, при, които ромеите подкрепят ту една, ту другата. Целта на тази двойнствена дипломация е само една – вестготското управление да не може да се обедини и да мине в настъпление срещу имперските войски.
Освен дипломацията ромеите използват като оръжие и религията, християнството – техните готски съседи са еретици, те изповядват арианството, а това лесно може да бъде обединяващ фактор срещу готите ариани, както и става. Епископите от двата клона на християнството също влизат в тази сложна дипломатическа игра. Но периода на съществуването на иберийската ромейска провинция не е само безкраен низ от войни – ромеи и готи често търгуват, а тази търговия е спомогната от лесното преминаване на границата на запад. Това е интересен феномен, защото в този период имаме регионална пропаганда от двете страни, но това не пречи на търговията и близките отношения, което се доказва от редица епиграфски и археологически доказателства.
Крал Рекаред I иска от папа Григорий I през 599 година, копие от договора между Юстиниан и Атанагилд за изясняване на условията по ромейската намеса през 552. Григорий не предоставя такова, копие, защото е изгубено. Има оживена кореспонденция между крал Сисебут и ромейският патриций Цезарий, разисквайки освобождаване на заложници и задържан вестготски епископ. При друг случай готски презвитер, Амелий, влиза в ролята на посредник, който отива със готска свита в Константинопол, дискутирайки религиозни проблеми.
Ромейска Испания се явява посредник между Вестготското кралство и централната власт в Константинопол. Но това са по-късни итеракции, защото силното противопоставяне между ромеи и готи продължава. Силните градски центрове пазят ромейската власт, защото готите не разполагат с достатъчно добра обсадна техника за преодоляване на сериозни крепостни стени. Враждебните военни кампании се завръщат при управлението на Леоговилд – първороден син, Херменегилд се венчава за франска прицеса, Ингунда.
Тя изповядва не арианството, а никейското християнство. За разлика от готите, франките много по-рано приемат ортодоксалното християнство. Херменегилд резидира в днешна Севиля и под влияние на съпругата си и епископ Леандър, приема никейското християнство, но той не спира до там, а вдига въстание срещу собственият си баща. Самият папа Григорий Велики е на страната на Херменегилд, което му вдъхва допълнителна смелост. Готският престолонаследник се съюзява със свебите и дори със ромеите за общи действия срещу баща си.
Въстанието продължава от 579 до 585 година, когато кралят – Леовигилд обсажда сина си във Севиля, ромеите са обещали да изпратят войски, но това се оказва само празно обещание. Заловен е след обсадата и е хвърлен в затвор, а през 585 година умира. Съпругата му Ингунда бяга при ромеите, която почива в Африка. Леовигилд е известен освен с потушаването на бунта на сина си с постоянните походи срещу ромеите. Създаденият от него антагонизъм не пречи на краля да се захласва по римските одежди (инсигнии) и церемониал, приемайки дори Флавий.
Този конфликт показва слабостта на готското управление и неравенството, което има то пред ромейската власт. Затова новият готски крал – Рекаред I, организира християнски събор през 589 година в Толедо. На него се взима решение за официално решение за приемане на никейската официално християнство. Това приемане на ортодоксалното християнство променя коренно отношенията на ромеите към готите.
Както вече споменахме, ромейската пропаганда често залага на арианската същност, но сега се налага да се върне към остарялата варварска концепция. Доказателство за тази реторика е един известен каменен надпис на латински от времето на пълководеца Коментиол, станал известен в участието си в ромейско-аварските войни на Балканите при император Маврикий. В каменният надпис изписан в негова чест се спомена за „варварски враг“, а от текста разбираме, че е написан около 589-590 година.
Въпреки религиозната „трансформация“ на вестготите, напрежението между готи и ромеи избухва отново. Вестготите успяват да преодолеят вътрешните междуособици и се опитват да завоюват изцяло Ромейска Испания. Въпреки отслабналата провинция, те се съпротивлява до последно и последните години от нейното съществуване са истинска агония. Вестготският крал Сизебут си поставя за цел да приключи веднъж за винаги с ромеите и сякаш почти успява, но неговата смърт през 621 година, отлага неизбежният край.
При един поход превзема Картахена, която е срината, тя повече не се появява на картата на Вестготското кралство. Краят настъпва при неговият наследник Рекаред II, когато вестготите успяват да превземат всички градове на полуострова държани от ромеите, цялата провинция Испания попада в ръцете на вестготите, които успяват да ликвидират и свебите през 585 година. Ромейски остават само Балеарските острови, които номинално се водят част от владенията на империята. Около 702 арабите превземат тези владения и ромейската авантюра около Иберийския полуостров приключва завинаги.
