Мит или истина: Германците построяват дървено летище, британците го бомбардират с дървена бомба

Тази история се разказва по много начини, в които местата, където е било летището и как точно е бомбардирано, са различни, но в основите си е следната:

Едно вражеско летище-примамка, построено в окупирана Холандия, създава история, която оттогава се разказва и преразказва от пилотите ветерани на съюзниците. Нацисткото „летище“ е създадено с педантична грижа, но почти изцяло от дърво. То има дървени хангари, дървени резервоари за гориво, дървени оръжейни установки и дори дървени камиони и самолети.

На германците обаче им отнема толкова дълго изграждането на дървената примамка, че съюзническото разузнаване има повече от достатъчно време да го забележи и докладва. Най-накрая идва денят, когато примамката е готова за примамване, до последната дървена дъска. И рано на следващата сутрин самотен самолет на Кралските военновъздушни сили прекосява Ламанша, слиза ниско над целта, обикаля я веднъж и я бомбардира с голяма дървена бомба.

Може ли тази история да е истина? Използването на летища-примамки и други изкуствени съоръжения по време на Втората световна война изобщо не е рядко.

И двете страни се опитват да се заблудят една друга и няма съмнение, че германците построяват дървени самолети, а понякога и завършени летища, за да държат съюзниците далеч от действителните си летища. Те също така рисуват щети от бомби върху истинските летища, за да изглеждат неизползваеми и да отклонят съюзниците от евентуални истински бомбардировки.

Надуваем танк от операция „Фортитюд“

Операция „Фортитюд“ е една подобна операцията на Съюзниците (може би най-популярната от този вид), която има за цел да заблуди германците, че голямото нахлуване ще се случи в Па дьо Кале, а не в Нормандия. Създадена е цяла фалшива армейска група под ръководството на Джордж С. Патън-младши, пълна с фалшиви самолети, танкове, оръдия и кораби.

И все пак има много аспекти на историята с дървеното летище, които я карат да изглежда повече като мит, отколкото като реалност:

Точно както има стратегическа стойност да заблудиш врага си, има и стратегическа стойност да позволиш на врага си да продължи да вярва, че те е измамил, дори след като си прозрял плановете му. Това е прекалено значително предимство, че да се прахоса, само за да се подиграете на противника…

Стандартната история (по -специално версията, цитирана по-горе в текста, която казва, че е използван един самолет и е пусната една бомба) е изпълнена с възможности за провал, които лесно биха могли да я направят безсмислена. Ами ако германците не видят „бомбата“ да пада от самолета? Ами ако са я видели да пада, но не са знаели какво е, и тя се счупи на неразпознаваеми парчета, когато удари земята? Ами ако падне извън целта и германците никога не я намерят? (И защо не се изпрати някой да заснеме събитието, като по този начин значително повиши неговата пропагандна стойност?)

Германците използват много истински зенитни оръдия около фалшивите си летища и ако съюзниците тръгнат да бомбардират някое от фалшивите летища, те ще бъдат посрещнати с истински зенитен огън. Ако няма зенитни оръдия около фалшивото летище, съюзниците бързо биха предположили, че става нещо съмнително.

Бихте ли рискували един или повече от хората си да хвърлят дървена бомба на летище само за подигравката? Като се има предвид фактът, че продължителността на живота на един пилот (на бомбардировач) не е толкова висока, е много съмнително да се намери някой, който да рискува да хвърли бомбата.

Въпреки това по тази тема е написана книга. Френският автор Пиер-Антоан Курабле и неговият белгийски колега Жан Деваерхайд влагат информацията от сериозно изследване на тази 7-десетилетната легенда за съюзническите екипажи на бомбардировачи, които удрят фалшиви германски летища с фалшиви британски бомби. Според Vintage Wings of Canada през 2009 г. Курабле публикува своята книга, която, според този писател, най-накрая доказва с абсолютно задълбочени изследвания и разкази на свидетели, че тази атака с дървени бомби по дървени летища всъщност наистина се е случила… и то много пъти. Година по-късно се появява и дългогодишният изтъкнат свидетел на тезата на Курабле, пилот на Луфтвафе на име Оберстлейтнер Вернер Тил, който е заснет на видео да потвърждава историята за шегата на съюзническите военновъздушни сили.