Първата карта на Луната е финансирана с пари от бира

В колекцията от редки книги на библиотеката Хънтингтън в Сан Марино, Калифорния, един голям том, обвързан с връв, седи в кутия от слонова кост, която изглежда сякаш идва от пекарна. В един момент книгата принадлежи на Едуин Хъбъл, който разкрива, че съществуват галактики отвъд нашата собствена и че Вселената се разширява, наред с други неща, в обсерваторията на планината Уилсън. Между износените кожени корици откриваме някои от първите подробни карти на лунната повърхност, илюстрирани през 17 век.

Книгата, озаглавена „Селенография“, е създадена от може би най-иновативният полски астроном от Коперник насам. Но Ян Хевелий (на основnото изображение) е един от малко по-забравените големите учени в историята. Селенографията е първата книга с лунни карти и диаграми, които обхващат различните фази на Луната. Повече от 300 години преди хората да стъпят на лунната повърхност, Хевелий документира всеки кратер, склон и долина, които може да види с телескопа си. Той провежда тези наблюдения, както и други, и съставя изчерпателен звезден каталог, ползвайки собственото си оборудване в домашна си обсерватория на покрива.

Публикувана през 1647 г., „Селенография“ прави Хевелий знаменитост. Италианският астроном Николо Зуки дори показва копие от книгата на папата. Разбира се, подобно на Коперник преди него, Хевелий вярва, че Земята обикаля около Слънцето. Така за него и неговия каталог на звездите, публикуван от Brigham Young University Press, папа Инокентий X казва, че „Селенография“ „би била книга без паралел, ако не беше написана от еретик“.

Картата на Луната на Ян

Хевелий е роден през 1611 г. в Данциг, на брега на Балтийско море в тогавашното Кралство Полша. Днес приказният пристанищен град е известен като Гданск. В Стария град до църквата „Света Екатерина“ има статуя на мустакат мъж с островърха брада, погледнал към небето и държащ остарели астрономически инструменти. Надписът на статуята гласи: „Ян Хевелий“.

Бащата на Хевелий очаква от него да стане бизнесмен и да участва в семейния пивоварски бизнес и на 19 години го праща да учи право в университета в Лайден. Ян се завръща в Гданск през 1634 г. и става търговец, в крайна сметка отива на държавна служба като градски съветник, а след това става кмет. Но Петър Крюгер, учител, въвежда Хевелий в астрономията и възражда небесния копнеж у младежа. На смъртния си одър Крюгер насърчава Хевелий да посвети живота си на астрономията – думи, които възбуждат една славна кариера.

През 1641 г. Хевелий построява обсерватория на покривите на три съседни къщи, които притежава в Гданск. Като се има предвид значителното му богатство от семейния пивоварен бизнес, той буквално насочва парите си от бира към науката. След като придобива и сам изгражда редица сложни астрономически инструменти, този „Звезден замък“ се превръща в една от най-големите обсерватории в Европа по това време. Уважаеми посетители като Едмънд Халей, чиито многобройни постижения включват предсказване на завръщането на кометата, която носи неговото име, идват да посетят и да се срещнат с Хевелий, на стотици километри от другите епицентрове на астрономията в Париж и Лондон.

Картографирането на Луната е едно от първите големи начинания на Хевелий. Морските държави по това време отчаяно търсят начин да измерват географските дължини в морето и се смята, че Луната може да даде решение на този проблем. Идеята е, че по време на лунно затъмнение, ако моряците наблюдават сянката на луната, пресичаща определена точка на повърхността в 15:03 ч., но знаят, че на друго място, като Париж, същото пресичане ще се случи в 15:33 ч., тогава биха могли да изчислят градусите за дължина, дори да са далеч от местоположението на града. По-точни лунни карти обаче ще са необходими, за да бъде възможна тази техника – защото иначе трябва да се ползва голям телескоп на подвижен кораб.

Питър Гасенди

След много дълги нощи на покрива с телескопите си, Хевелий успява да направи няколко груби предварителни рисунки и гравюри. Той ги изпраща на своя приятел и колега астроном със седалище в Париж Питър Гасенди, който също се интересува от картографирането на Луната. Гасенди е впечатлен от качеството на работата на Хевелий и го моли да продължи с проекта. „Вие сте надарени с толкова превъзходни очи, които човек наистина би могъл да нарече „очите на рис“, пише Гасенди.

Мотивиран, този астроном с очи на рис рисува Луната всяка вечер и след това гравира нощните наблюдения в мед на следващата сутрин. Най-после, след 5 години, завършва това начинание с публикуването на „Selenographia sive Lunae descriptio“.