Как химикалката написва историята си и как пише в космоса
Малко хора осъзнават колко технология, изработки и усилия са били необходими за създаването на химикалките. Както подсказва снимката горе, те работят с помощта на малки метални топчета. Това топче обикновено е направено от волфрамов карбид, който е същият материал, често използван и за направата на бронебойни куршуми. След като парче от материала се оформя в сферична форма, поставя се в полираща машина, която използва паста, направена от диаманти. Да, все още говорим за онези писалки, които банките раздават безплатно, а вие сте загубили три от днес.
След това полираната топка се зарежда в гнездо. Поради факта, че пространството между топчето и гнездото, трябва да е почти, но не напълно, нулево, те трябва да бъдат точни до една хилядна от сантиметър. Затова за да установите някакво несъвършенство в топчето на химикалката, която е стигнала до пазара, ви е необходим електронен микроскоп.
И така, как излиза мастилото? Най-вече чрез гравитацията. Тя го дърпа надолу върху топчето, което от своя страна го пренася на хартията. Същевременно топчето уплътнява изхода на пълнителя, което предотвратява изтичането на мастило. Този механизъм позволява да се използва непрекъснат поток от мастило, без да се рискува то да бъде изложено на въздух и съответно да изсъхне. Така една химикалка може да напише около 100 000 думи. Недостатъкът й в такъв случай е, че без гравитация (или някакъв вид вътрешен източник на налягане, както в „космическите химикалки“), мастилото няма да тече правилно.
Това ни отвежда към космическите химикалки. Легендата гласи, че когато космическата надпревара между Съюза и Щатите е в пика си, НАСА налива милиони в разработването на химикалка, която да работи без гравитация. Когато обаче руснаците излизат в космоса, те просто ползват моливи. Това е известна история, която е обаче невярна.
Въпреки че съветските космонавти наистина използват моливи в космоса известно време, така правят и американците. Бързо обаче става ясно, че моливите са лоша идея, защото имат навика да чупят и да разпръскват във въздуха миниатюрни фрагменти от олово и парчета дърво, които могат да създадат редица проблеми като да влязат в нечие око или да повредят оборудването.
Така че имаше нужда от химикалки, които биха могли да работят в космоса. Но всъщност нито НАСА, нито руснаците са инвестирали пари в такова космическо устройство. НАСА действително прахосва парите на данъкоплатците, но за създаването на специални моливи, което в крайна сметка допълнително подтиква към нуждата да се намери по-добра алтернатива. През 1965 г. те дават 4 382,50 долара (днес 31 949 долара) само за 34 молива, направени от Tycam Engineering Manufacturing Inc. Обществеността не е доволна от начина, по който данъците им се харчат в този случай, но като цяло, начинът на инвестиране на пари от НАСА в космическата надпревара е имало слаба обществена подкрепа в САЩ, меко казано.
Ако нито Съюзът, нито НАСА инвестират пари в създаването на химикалка, която би могла да работи в космоса, тогава кой? Подобно на сокчетата на прах Танг и велкрото (често неправилно приписвани като изобретения на НАСА) космическата писалка е изобретена в частния сектор и просто се популяризира от Агенцията.
Разработването на космическата писалка е еднолично изобретение на Пол С. Фишър от компанията Fisher Pen. След като инвестира над милион долара от собствените си пари в създаването й, той прави химикалка, която ползва азот под налягане (35 psi), за да натиска специално гелообразно мастило, направено също от Фишър. До 1965 г. вече има патент за устройство, което може да работи с главата надолу, под водата, при температури от -45 C до 204 C и дори в космоса.
Пол С. Фишър
Когато Фишър поднася на вниманието на НАСА своята писалка модел AG-7, те я изпробват старателно и след това му благодарят като купуват четиристотин химикалки от него. Но той не е получава цените на Tycam Engineering от 128,90 долара на бройка. НАСА иска отстъпка и Фишър в крайна сметка им продава химикалките за малко под 2,39 долара за брой (17,42 долара днес), приблизително 40% от нормалната потребителска цена тогава от 3,98 долара. След като вече НАСА (и до 1969 г. и Съветския съюз) използва продукта му в космоса, това е страхотна реклама, така че бизнесът върви добре и други версии на космическата писалка Fisher се продават и днес (и пиша страхотно между дръугото).
Тази цена от 2,39 долара не е забележителна само защото е 40% от пазарската цена, но и защото само две десетилетия преди това една стандартната химикалка би ви струвала 5-10 пъти повече (най-евтините) или над 100 долара при коригиране за инфлация. Всичко това обаче се променя благодарение на мъж на име Марсел Бих в средата на 50-те години.
Но преди да стигнем до Бих, трябва да обсъдим редакторa на вестник Ласло Биро. Докато е в Унгария през 1931 г., Биро забеляза, че мастилото, използвано в печатница, изсъхва почти моментално. Той, както и много други, също е разочарован от факта, че мастилото на писалките често се размазва, наред с други досадни недостатъци. Затова той се опитва да създаде химикалка, която работи с бързото вестникарско мастило. Неговите усилия в началото са с писалка, но се провалят, което го кара да опита с химикалка. Все още обаче проектът му не е много работещ. През 1938 г. – след като работи с брат си химик Гьорги, двамата създават мастило, което съхне близо, но все пак тече добре. Биро също така усъвършенства система, която би освободила ефективно това мастило. Така че на 15 юни 1938 г. Биро патентова първата си химикалка.
Както при повечето изобретения, системата, която той създава – с малка точно изработена топче – не е напълно уникална. Например, идентично изобретение е разработено и патентовано около 50 години по-рано през 1888 г. от Джон Дж. Лауд. Лауд създава изобретението си с идеята да се пише с него върху кожа (нещо, което писалките не правят добре). Липсата на интерес към неговото изобретение, както и лошата производителност на устройството поради недостатъци в дизайна, му попречиха да бъде търговски успешно и той никога не подновява патента си. Много други също правят сходни устройства, които имат сходни недостатъци като неравномерен поток на мастило, запушване и разтичане.
В крайна сметка химикалките на Биро са първите търговски доходоносни и приети устройства за писане с топче. Поради това не само че той получава заслуга за изобретяването на химикалката, но името, с което са известни химикалките в много части на света днес, е „биро“.
Те обаче са нелепо скъпи в сравнение с химикалките, които имаме днес. Въпреки това, се смятаха за изключително превъзхождащи конкуренцията си, главно поради факта, че не изискват мастило от мастилница и че работят в различни условия. Британските военновъздушни сили, например, обичаха биросите, произведени от компанията Miles Martin Pen, поради факта, че те работят при различно налягане и височина.
Всичко това ни връща към Бих и как химикалките с топче най-накрая стават не само изключително популярни, но и доста евтини предвид точността, необходима при направата им. Бих спестява пари и си купува фабрика във Франция – фабрика, която скоро ще се превърне в центърът на неговата гигантска империя за химикалки. След покупката, Бих купува и правата върху патента на Биро и усъвършенства средствата за масово производство като същевременно задържа качеството. След това той започна да създава колкото се може повече продукция…
Докато произвежда милиони и милиони от тях, Бих успява да подбие цените на най-големите си конкуренти и да продаде химикалки, които са едва 3% от тогавашната цена. В допълнение, поради неговите взискателни методи за производство, химикалките му са и по-качествени – „Пише от първия път, всеки път“, както се казва в рекламния слоган на компанията през 60-те години.
