Изобретения, вдъхновени от научната фантастика

Идеите могат да дойдат от най-различни места и вдъхновението може да се появи светкавично – всички знаем, например, историята с Архимед, който крещи „Еврика!“ във ваната, когато разбира, че обемът на предмети с неправилна форма може да бъде точно измерен чрез изместване на водата.

Но понякога измислицата, а не реалността, дава искрата на вдъхновението. Има научно-фантастични истории, например, които директно вдъхновяват научния прогрес: от роботика до ракетостроене и какво ли не между тях.

Ето 5 изобретения, вдъхновени от научната фантастика.

Тейзърът / „Том Суифт и неговата електрическа пушка“ от Виктор Апълтън

Написан под псевдоним и публикувана през 1911 г. от Stratemeyer Syndicate (която също публикува романите Нанси Дрю и Харди Бойс), „Том Суифт и неговата електрическа пушка“ ни разказва как главния герой изобретява оръжие, което изглежда като обикновена пушка, но изстрелва електричество. Книгата е любимото произведение от детството на Джак Ковър и отчасти вдъхновява създаването на собственото му електрошоково оръжие: Тейзърът.

Кавър, които е аерокосмически учен, започва разработването на устройството в края на 60-те години на миналия век в отговор на опасенията, че ако полицаите в самоелтите стрелят с бойни пистолети, ще пробият фюзелажа или ще повредят важни системи. Той иска оръжието да не е смъртоносно (въпреки че крайният резултат е описан едва като „по-малко смъртоносен“) и се вдъхновява също и когато чете за човек, който за кратко остава обездвижен, след като влезе в контакт с електрическа ограда. До 1974 г. Ковър вече има своя собствена версия на научнофантастичното оръжие на Том Суифт – и като реверанс към персонажа, той кръщава устройството си TASER, акроним от „Thomas A. Swift’s Electric Rifle“ (добавя А, за да направи думата по-лесна за произнасяне.)

Игор Сикорски на корицата на списание TIME

Хеликоптери / „Робур Завоевателят“ от Жул Верн

Като малко момче Игор Сикорски прочита руския превод на книгата на Жул Верн от 1886 г. „Робур Завоевателят“ и това разпалва въображението му: той не само разполага с описанието на Верн на хеликоптера Албатрос, но има и илюстрации от художника Леон Бенет на летящата машина.

Сикорски изпробва първия си дизайн на хеликоптер през 1909 г., но не успява да го вдигне във въздуха. И след още един неуспешен опит, през 1910 г., преминава към самолети. 30 години по-късно обаче се връща към хеликоптерите, сега вече с десетилетия авиационен опит, от който може да се възползва. Той подава патент за дизайна на своя хеликоптер през 1931 г., въпреки че има други такива експериментални машини, които летят преди неговият да бъде тестван – първият е Gyroplane Laboratoire на Луи Бреге през 1935 г. Тези ранни хеликоптери са използвали множество основни ротори, но дизайнът на Игор с един основен ротор върху корпуса и по-малък на опашката за противодействие на въртящия момент се оказва новаторски.

През 1939 г. той успешно извършва тестов полет на VS-300 – прототипа на първия практичен хеликоптер – важен полет, макар и продължил само секунди. До 1942 г. вече създава първия масово произвеждан хеликоптер, XR-4, и неговата роторна конфигурация все още се използва за повечето хеликоптери и до днес.

Тим Бърнърс-Лий

Световната мрежа / „Набери „F“, когато търсиш Франкенщайн“ на Артър С. Кларк

Без този кратък разказ на Артър Кларк от 60-те години на миналия век може би нямаше да има интернет, какъвто го познаваме. Научно-фантастичната история разказва за глобална, взаимосвързана телефонна мрежа, която придобива самосъзнание – и служи като едно от вдъхновенията на Тим Бърнърс-Лий, когато създава WWW, докато работи в CERN през 80-те години. В интервю за Internet Society от 2002 г., Кларк признава влиянието, което неговата история оказва върху Бърнърс-Лий, с думите: „Предполагам, че съм кръстникът на световната мрежа“. За щастие, изобретението на Тим не придобива съзнание и не завладява света, както в историята… поне за сега.

Томотака Такахаши един от роботите си

Хуманоидни роботи / „Астробой“ на Осаму Тезука

Томотака Такахаши е един от водещите учени, които работят върху хуманоидни роботи, и за него всичко започна с „Астробой“ на Осаму Тезука. Манга поредицата, която първоначално върви от 1952 до 1968 г., проследява приключенията на андроид – въпросният Астробой – създаден от д-р Уматаро Тенма. „Когато бях на 4 или 5 години, прочетох комикса и това беше началото“, казва Такахаши в интервю. Той особено харесва „описанието на това как учените изграждат робота“, което „наистина ме вдъхнови да се занимавам с роботика и да бъда учен“.

Андроидът също повлиява пряко върху дизайна на творенията на Такахаши – особено в случая с Киробо, 30-сантиметров робот асистент, който е създаден да помага на астронавта Койчи Уаката, докато работи на борда на Международната космическа станция. Киробо разполага със същата цветова палитра като Астробой, чак до червените ботуши, и е проектиран да изглежда също толкова сладък и добронамерен.

Робърт Годард

Ракети с течно гориво / „Войната на световете“ на Х. Г. Уелс

Бащата на ракетната техника, Робърт Годард, залага първоначалния си интерес към превръщането на космическите пътувания в реалност, когато чете „Войната на световете“ от 1898 г., когато е на 16. През 1926 г. той изстрелва първата ракета с течно гориво – важно събитие в история на космическите полети. Шест години по-късно изпраща писмо до автора на книгата Х. Г. Уелс, в което заявява, че тя е „направила дълбоко впечатление… Реших, че това, което консервативно може да се нарече „изследване на голяма надморска височина“, е най-привлекателният проблем на света. Магията не се развали и аз се захванах с физика“, добавяйки, „колко още години ще мога да работя върху проблема, не знам; Надявам се, докато съм жив. Всеки случай не може и да става дума за спиране, тъй като „прицелването в звездите“, както в буквален, така и в преносен смисъл, е проблем, който ще занимава поколения.“ Теоретичните и инженерни постижения, които Годард постига през целия си живот, осигуряват решаващата основа за учените от зората на космическата ера.