Спортни хроники: Предсказаната смърт на един от големите състезатели във Формула 1
Несъмнено Жил Вилньов е сред големите легенди в историята на моторните спортове. Мечтата на канадеца е да стане световен шампион във Формула 1, но тя така и не я сбъдва – той си отива едва на 32 след зловещ инцидент на пистата.
Любовта към високите скорости завладява Вилньов още в детството. В родината му състезанията с моторни шейни са много популярни, а баща му започва да го учи да управлява автомобил от съвсем малък. „Не помня кога за първи път започнах да се интересувам от състезания, но винаги съм обичал скоростта. Баща ми караше много бързо, а аз като малък седях в скута му и го молех да натиска газта още повече, за да изпреварим колата пред нас“, разказва Вилньов.
Бъдещият пилот участва и в драг състезания, а в един момент решава, че трябва да направи следващата крачка и да вземе професионален състезателен лиценз. За целта постъпва в школата на английския състезател Джим Ръсел и постига шумен успех в шампионата на Формула Атлантик. Но не всичко преминава гладко. Вилньов изпитва финансови затруднения и за да плаща разходите си, успоредно се пуска и в състезания с моторни шейни. Няма как – те са му специалност, а хонорарите са добри. Канадецът успява да привлече вниманието на Формула 1 на демонстративно състезание през 1977 г., когато Жил изпреварва действащия шампион Джеймс Хънт, а шефът на Макларън Теди Майер го взима в отбора за Гран при на Великобритания, на което дебютира в кралските серии. Предложение за договор обаче така и не постъпва. Тогава Ферари подава ръка на Вилньов.
Отначало нещата не потръгват и още във второто си състезание за Скудерията Жил се забива в болида на Тирел, управляван от Рони Петерсон. Колата на шведския състезател полита и се приземява зад предпазната ограда. Ужасът се състои в това, че загиват двама души – маршал и фотограф. Както може да се очаква, виновникът Вилньов се сблъсква с остри критики от обществеността.
Когато обаче канадецът започва да трупа опит, се превръща в любимец на публиката. Жил печели дебютната си победа на домашното Гран при на Канада през 1978 г. През следващия сезон името му гръмва по целия свят, след като печели три състезания и става вицесветовен шампион след съотборника си във Ферари Джоди Шектър, а Скудерията взима титлата при конструкторите. Сезон 1980 е неуспешен за Вилньов, но през 1981-ва отново постига победи и всички са убедени, че един ден може да стане шампион.
„Контролът му над болида беше изключителен и изпъкваше на фона на много други талантливи състезатели, с които имах шанса да се състезавам в онези години. Той натискаше до абсолютния предел на възможностите си“, казва Джеки Стюарт, трикратният световен шампион във Формула 1.
Легендата гласи, че циганка-гадателка предсказва на Жил Вилньов, че го очаква „ужасна ранна смърт“. Изглежда, че и самият пилот го е усещал по някакъв начин. „Хората казват, че карам като луд на и извън пистата. Смятат ме за откачен, защото се усмихвам, когато съм в опасност. Може би съм малко луд, но нека ви кажа нещо – ще умра като щастлив човек, защото ще правя това, което ме кара да се чувствам жив“, казва Вилньов в едно от интервютата си.
Трагедията се случва на 8 май 1982 г. в квалификацията за Гран при на Белгия. Негов съотборник и яростен съперник е французинът Дидие Пирони. Вилньов по принцип е човек, който не може да губи, а това Пирони да е по-бърз от него, го докарва до ярост. И в Золдер канадецът иска да покаже най-доброто, на което е способен, преминавайки всякакви лимити. Той се удря в дясното задно колело на болида на немския пилот Йохен Мас. Ферарито се понася във въздуха, а от удара пилотът е изхвърлен от колата – предпазните колани просто не издържат. Състезателят се удря зверски в една от оградите и изхвърча каската му.
Когато лекарите достигат до него, той не диша, но веднага му е сложена кислородната маска. Външно Жил няма големи поражения, но са налице тахикардия, бледа до бяло кожа и разширени зеници. Медиците веднага разбират, че проблемът е в гръбначния стълб. Фрактурата е на шията – точно на мястото, на което се съединява с черепа. Увреден е и гръбначният мозък. Вилньов спешно е хоспитализиран в местна болница, но лекарите не успяват да направят нищо повече и изпада в клинична смърт. Шест часа по-късно пилотът си отива на 32-годишна възраст от тежките си наранявания.
Феновете на канадеца обвиняват Пирони за смъртта на своя идол. А четирикратният световен шампион Ален Прост си спомня трудната връзка между двамата състезатели на Скудерията: „Седмица преди смъртта си Жил ми се обади няколко пъти и през цялото време ми говореше за Пирони. Беше толкова ядосан и обсебен, че чак не можех да повярвам. Когато се случи инцидентът, всичко ми стана ясно.“
Психическото напрежение довежда Пирони до инцидент, в който чупи и двата си крака и трябва да прекрати кариерата си. По ирония на съдбата той също загива в гонка, макар и по-необичайна – състезание с катери в океана през 1987 г. Приятелката му Катрин Гу е бременна, а скоро ражда близнаци. Получават имената… Жил и Дидие.
Дали основната причината за смъртта на Вилньов е гневът му, налудничав риск или съчетание от двете е трудно да се каже. Но едно е сигурно – моторният спорт губи страхотен пилот, който никога не осъществява мечтата си. „Живея за това да стана световен шампион. Искам да го направя веднъж, два пъти, три пъти… Колкото мога“, споделя приживе Жил.
Той не успява, но пък синът му Жак Вилньов печели световната титла във Формула 1 през 1997 г.
