Спортни хроники: „Берлускони спаси баща ми. Руски агент ми каза тайната за Абрамович и Челси“

През лятото на 1999-а „росонерите“ платиха колосалните за онова време 24 милиона евро на Динамо Киев, за да го привлекат, и нито за момент след това никой на „Сан Сиро“ не е съжалявал за това.

В началото в Милан се подиграват на Шевченко заради нетрадиционните тренировъчни методи, на които е свикнал, и заради неразбирането му на италианската култура.

На 5 ноември 1997 г. играчите на Милан се събират на базата в Миланело, за да гледат двубоя от Шампионската лига между Барселона и Динамо Киев. „Искахме да видим младока, за когото се говореше, че ще ни стане съотборник рано или късно – казва Паоло Малдини. – Искахме да видим Андрий Шевченко.

„Гол. Гол. Гол. И той вкара хеттрик още през първото полувреме. На „Камп Ноу“! Той оскверни храма на футбола. Някой изключи телевизора. Всичко ни беше ясно.“

Андрий подписа предварителен договор в средата на сезон 1998/99. Шева мечтаеше да спечели Шампионската лига с Динамо, но киевчани бяха спрени на полуфиналите от Байерн Мюнхен. Ето и думите, с които Лобановски го изпраща към Италия: „Вече си готов. Но ще трябва да говоря с треньора им и с този, който отговаря за физическата подготовка. Свикнал си на тежки тренировки и трябва да продължаваш с тях и в Милан. Иначе ще има много негативни последствия за тялото ти.“

Паоло си спомня още, че на Шевченко изобщо не му е било лесно в началото в Милан: „Беше свикнал на тотално различна култура. Например – като се наядеше, беше свикнал да става от масата. Обяснихме му, че в италианските отбори никой не става, докато всички не са се нахранили. Но той беше свикнал да бъде самостоятелен. Често му се подигравахме заради това.“

„Шева се оплакваше по време на тренировките. Заниманията ни продължаваха около час и 20 минути, но той беше свикнал да тренира по три часа – пише още Малдини специално за книгата. – И постоянно мрънкаше, че тези 80 минути не му били достатъчни да покаже най-доброто от себе си.

Трябваше му време да осъзнае, че не е нужно тренировката да се превръща в мъчение и че трябва да разпределя силите си равномерно, но за по-дълъг период от време. Тогава и начинът му на мислене се промени. Останалото е история, изпълнена с победи и слава.“

Езикът е бил друг голям проблем за украинеца в началото. Постепенно обаче Шева се справя и с него, благодарение на странна стратегия.

„Стратегията ми работеше – пише бившият нападател. – Започнах да повтарям като папагал думи, чиито значение не разбирах. Едва след това започнах да се запознавам с езика. Но най-важното бе, че успявах стъпка по стъпка.“

В съблекалнята Шевченко се сприятелява с Деметрио Албертини, Алесандро Костакурта и Масимо Амброзини. Намира общ език и със Силвио Берлускони. Преди началото на сезона собственикът на Милан казва, че би било страхотно, ако Шевченко успее да вкара десет гола в Серия „А“. Украинецът надхвърля всички очаквания и нанизва 24 в дебютната си кампания, с които става и топ реализатор в Калчото. Но Милан завършва на третото място.

През 2001-ва Реал иска да купи Шевченко, но украинецът отказва

През 2000/01 Милан финишира шести, но Шевченко отново вкара 24 гола и още девет в Шампионската лига. Това го превърна в цел на Реал Мадрид, но нападателят не бе впечатлен.

– Не искаме да те продаваме. Милан не продава футболисти. Но трябва да те попитам: „Искаш ли да останеш?“ – пита го Берлускони.

– Президенте, офертата от Реал е много примамлива – отговаря му Шева. – Това е един от най-престижните клубове в света. Но не искам да си ходя. Искам да остана, защото чувствам, че времето ми в Милан все още не е изтекло.

– Браво, Андрий.

– Искам да спечеля Шампионската лига с Милан. Милан е моят дом.

– Брависимо, Андрий. Думите ти са като музика за ушите ми.

– Моят Реал е Милан.

– Благодаря ти, Андрий. Ще поговоря с Галиани за условията по новия ти договор. Лека вечер.

Преди тази среща Шевченко и Галиани не успяват да постигнат споразумение за заплатата на украинеца. Офертата на Милан не е достатъчно добра според нападателя. Но към края на лятото Галиани заявява: „Всичко е готово. Президентът ти обясни, че не продаваме играчи. А аз ще добавя, че и правим всичко възможно, за да се чувстват те добре. Ще получиш заплатата, която искаш.“ (Според La Repubblica „удовлетворяващата“ оферта е била в размер на 4 милиона евро на сезон).

Берлускони спасява бащата на Шевченко – транспортира го с хеликоптер за сърдечна трансплантация и му подарява още 15 години живот

През лятото на 1999-а Берлускони предлага на Шевченко да заживее в една от вилите му в Сардиния. Там украинецът се запознава с дъщерята на градинаря, а той му обяснява как Берлускони ѝ е помогнал. Лекарите ѝ открили тумор, а Берлускони я свързал с най-добрите специалисти и платил лечението ѝ.

Скоро бащата на Андрий се нуждаел от помощ. на 17 август 2001-ва претърпява трансплантанция на сърце.

Николай Шевченко е транспортиран до Милано по заръка на Берлускони, където е наблюдават от най-добрите лекари. Но първоначално планираната операция не дава желаните резултати. Тогава остава само един вариант – трансплантация.

Берлускони ангажира един от най-добрите сърдечни хирурзи в Италия – Марио Вигано, за трансплантацията. Всичко минава по учебник.

„Вигано и колегите му са магьосници – пише Андрий. – Ако аз сгреша на терена, публиката ме освирква. Но ако лекарите допуснат грешка, умират хора.“

Благодарение на трансплантацията, Николай Шевченко живее още 15 години. Умира през март 2016-а.

Шевченко искал да напусне Милан през 2002/03. След контузията титулярното му място изстина

През август 2002-ра Андрий трябваше да се подложи на операция на коляното. Докато се възстановяваше от травмата, Филипо Индзаги зае мястото му в нападение. Формацията тип коледно дърво на Карло Анчелоти – 4-3-2-1, работеше перфектно. Пипо бележеше често. Шевченко се бе възстановил, но оставаше резерва.

„Омръзна ми да гледам – споделя Андрий. – Тогава отидох при Анчелоти. Казах му, че не съм доволен и че искам да играя. „Ще бъда честен – отговори Карло. – Сега играем по тази схема и побеждаваме, затова няма променям нищо. Пипо вкарва винаги. Изчакай си шанса.“

След този разговор Шевченко отива при Галиани със същото послание – иска да напусне. Моли и агента си – Оскар Дамиани, да му намери нов отбор. Но през ноември, в мач срещу Реал Мадрид в Шампионската лига, Анчелоти дава почивка на Индзаги. Украинецът започва като титуляр и бележи. Милан печели с 1:0. „И изведнъж всички проблеми изчезнаха. 4-3-2-1 се превърна в 4-3-1-2. Коледата дойде и за мен“, спомня си Шева.

На 28 май 2003-та Милан победи Ювентус след изпълнение на дузпи и спечели Шампионската лига. Анчелоти е искал от Шевченко да бие втората дузпа, но украинецът сам се предложил за последната. „Исках да вкарам победния гол“, пише той.

Шевченко занесе купата в Украйна. Лобановски бе починал година по-рано, а Андрий искаше да занесе трофея пред статуята му пред стадиона на Динамо. „Тази победа е и негова“, казва Шева.

Шевченко се запознава с Роман Абрамович през лятото на 2003 г., три години преди да премине в Челси. Твърди, че причината за трансфера му не са парите

„С Кристен разпускахме в ресторанта на хотел „Четири сезона“ в Милано, когато към нас се приближи мъж, който говореше на руски. Каза ни, че е агент, и попита дали знам за Челси. Помоли ме да тръгна с него, защото някой искал да се срещне с мен“, пише Шевченко в книгата.

Андрий моментално е пленен от Абрамович – той е учтив и може да говори на всякакви теми. „Говорихме си за всичко, не само за футбол“, разказва бившият нападател. Роман го поздрави за спечелването на Шампионската лига, двамата разменят телефонни номера. Шевченко започва да следи мачовете на Челси, като и продължава да поддържа връзка с Абрамович.

Година по-късно Шевченко получава поздравления от Роман за сватбата си. Към това получава и оферта: „Искам да играеш за Челси. Започвам преговори с Милан. Поканихме Жозе Моуриньо. Какво мислиш?“

Андрий отговаря, че ще се съобрази с решението на Милан: „Ако поискат да остана, ще остана. Ако приемат офертата, ще дойда в Лондон.“

Абрамович приема Галиани на яхта край Портофино. Водното чудовище е огромно – „Il Pelorus“ е дълга 115 метра и има площадка за хеликоптер. Именно по такъв начин „се качва“ на борда Галиани. Около яхтата плуват водолази. „Защо са те тук? – учудва се Галиани, но отговорът на Абрамович е още по-учудващ: „В случай, че пилотът сбърка при приземяването.“

Собственикът на Челси предлага 50 милиона евро. Галиани звъни на Берлускони, който взима мигновено решение: „Дори не обсъждай нищо повече.“

През декември 2004-та пророчеството на Браида се сбъдва – Шевченко печели „Златната топка“. През май 2005 г. Андрий отново можеше да се превърне в герой за Милан във финала на Шампионската лига в Истанбул, но тогава Йержи Дудек „открадна“ легендарния статут за себе си, спасявайки последната дузпа.

През септември вече 29-годишният украинец усеща, че може би е време за нещо различно.

През май 2006-а Шевченко звъни на Абрамович: „Роман, мисля дали да не дойда в Челси. Още ли ме искаш?“ Руският милиардер не бе загубил и грам от интереса си.

– Андрий, сигурен ли си, че този трансфер в Челси е нещото, което наистина искаш? – пита го Берлускони.

– Мислих много – отговаря украинецът. – Бих искал да опитам нещо ново.

– Ако е така, не мога и не искам да те спирам. Но знай, че всички искат да останеш. Милан е твоят дом.

След последния мач за сезона, който Шевченко изгледа от трибуните заради контузия, Галиани го кани в офиса си. Поставя пред него нов петгодишен договор. Със същата заплата, която в Челси му предлагат. Но Андрий вече е взел решението си.

„Не отидох в Челси заради парите – пише Шевченко. – Дадох всичко, което можах на Милан. Решението бе мое, не на семейството ми. Това бе нужната крачка напред в кариерата ми; тогава просто исках да променя нещо.“

Шевченко отказа да се подложи на операция на коляното преди Мондиал 2006. Игра на върха на възможностите си по време на турнира и нямаше време да се възстанови напълно за задаващия се клубен сезон. Половин година се мъчеше да влезе в предишната си форма, но през пролетта на 2007-а му получи херния. Според самия него болките са били толкова сериозни, че не е могъл не само да бяга, но и ходенето му е било трудно.

Операцията носи краткотрайно облекчение, защото скоро развива нова херния. Шева се опасява, че това е краят на кариерата му.

Продължава да играе, но през лятото на 2008 г. е принуден да се оперира. През август моли Абрамович да му позволи да се върне в Милан. „Феновете на Челси никога не видяха истинския Шевченко“, са думите, с които украинецът се разделя с Лондон. Но в Милано също не станаха свидетели на завръщането на „истинския Шевченко“.

През 2008/09 украинецът успя да се разпише само на два пъти в Серия „А“, докато играеше като отдаден под наем в Милан. Имаше огромни проблеми с гърба, които в отделни ситуации дори не му позволяваха да шофира.

Завръщането му на „Сан Сиро“ се оказа провал и Шева трябваше да се завърне в Милан. Сбогува се Анчелоти само за да му каже отново „Здравей“ на „Стамфорд Бридж“, където италианецът реши да продължи кариерата си. В края на лятото обаче двамата отново трябваше да се разделят. Шевченко реши да се прибере в Киев.

Там Андрий намери специалист, който му помогна с проблемите в гърба. Игра за Динамо още три сезона, в които отбеляза 23 гола в украинското първенство и два в Европа. Разписа се на два пъти на Евро 2012. Динамо предложи да удължи контракта му, Андрий получи оферти от Китай и САЩ, но бе решил, че 35 е добра възраст да се откаже.

„След Евро 2012 се разхождах по плажа със съпругата си – пише още в книгата си Андрий. – Бяхме в Антигуа, пред нас беше морето, аз бях спокоен и в хармония със себе си. Спряхме и я хванах за ръката. Кристен, мисля, че е време да спра да играя. Трябва да продължа напред. Към какво да се стремя сега, когато вече имам всичко? Затова смятам, че сега е перфектният момент да кажа „стоп“.

Затворих очите си и я целунах. След това двамата се усмихнахме.“