Гледането на Световното по футбол е полезно за здравето

Световното първенство е в разгара си. Независимо дали сте футболен фен или не, трудно е да отречете вълнението да гледате как любимия ви отбор се доближава до златото. И въпреки че не всеки може да пропътува хиляди километри до Катар, психолозите казват, че има основателна причина да включите телевизора, за да гледате първенството.

Сайтът PopSci попита експерти за петте най-големи ползи за здравето, които идват от подкрепянето на един пспортен отбор, дори ако е само от дивана. Ето техните отговори:

Чувстваме се по-малко самотни

Хората по природа са социални същества. Това прави най-популярния спорт в света чудесна възможност да се свържем с другите и да си намерим общност. Кари Уайланд, социален психолог от университета Тулейн в Ню Орлиънс, казва, че има две основни причини за това. Първата причина е, че симпатизирането за отбор ни позволяват да се чувстваме свързани с нещо по-голямо от самите нас. „Овациите за отбора ни дават чувство за идентичност“, обяснява тя. Подобно нещо се случва през целия ни живот – когато сме дълбоко свързани с група, нашето лично аз се измества от нещо по-голямо, което създава по-дълбоко усещане за свързаност с другите, обяснява Уайланд.

Втората причина е колективната радост. Независимо дали гледате със семейството си или седите сами в бар, тялото ви изпитва силни емоции на щастие и вълнение, когато отборът ви отбележи гол. „Когато изпитваме и споделяме тези положителни чувства с други хора, които също гледат мача, това всъщност ни позволява да ги засилим и да имаме още по-емоционално изживяване.“

И тази социална връзка се усеща през възходи и падения, триумфи и поражения. Когато нашият отбор загуби, може да се почувстваме потиснати за няколко дни, но ще има и плюс – Уайланд казва, че загубата на игра също е колективно преживяване и пак може да насърчи по-силни връзки с другите, независимо дали го преживяваме лично или в социалните медии.

Настоящият световен шампион – Франция

Повишаваме самочувствието си

Проучване от 2019 г. в списание Communication and Sport установява, че феновете на успешните спортни отбори имат по-високо самочувствие два дни след мача. Въпреки че са необходими повече изследвания, за да се потвърди тази връзка, Уайланд казва, че повишаването на самочувствието след мач може да е заради психологическа концепция, при която свързваме победата на друг човек с нас самите поради близката си връзка с него. Това може да се види и при феновете, които се радват, когато любимият им музикален изпълнител спечели Грами, или при поддръжниците на политическа партия, когато техният кандидат спечели изборите. В този случай феновете може да се чувстват като част от отбора – затова, когато аплодират или изпълняват ритуали като носенето на „късметлийски“ чорапи, те се чувстват сякаш тяхната подкрепа е помогнала за победата.

Увеличаваме продължителността на живота си

Бурната подкрепата за нашия отбор може да увеличи продължителността на живота ни, но това зависи от начина, по който се радваме: залепени ли сме за дивана пасивно или физически ставаме, скачаме и размахваме ръце. Въпреки че не е дори близо до истинска физическа тренировка, Уайланд твърди, че подобни малки движения също имат значение, защото карат тялото ни да се движи.

Общуването също влияе положително върху дълголетието. Социалните взаимоотношения – изграждането на приятелства или чувството за част от общност посредством общ интерес – отдавна се свързват с доброто физическо и психическо здраве. Редовното гледане на спорт дори се асоциира с по-малко депресивни симптоми, за които се смята, че намаляват живота с 10 до 12 години. Когато изпитваме такава социална подкрепа, има доказателства, че рискът от ранна смърт се намалява.

Естадио Сентенарио, стадионът на първия финал на Световната купа през 1930 г. в Монтевидео, Уругвай

Облекчаваме стреса

„Спортът е празник на живота, защото ни кара да сме изцяло в настоящето – далеч от съжаленията от миналото или тревогите от бъдещето“, обяснява Ерик Зилмър, невропсихолог и бивш директор по лека атлетика в университета Дрексел във Филаделфия.

Гледането и симпатизирането на спортни отбори дава възможност за временно бягство от реалността. Зилмър казва, че игра като футбола има правила и граници, които могат да бъдат терапевтични и лесни за смилане за хора, изправени пред непредвидимостта на живота. Спортът може също така да накара хората да се върнат към едни по-опростени елементи на живота: триумфално завръщане на аутсайдерите или приказният момент на суперзвезда, която отвежда отбора си до финалите.

„Ние знаем от проучвания върху вниманието и йога, че живеенето на живота в настоящето е много терапевтично за здравето“, казва Зилмър. „Спортът ни кара да се чувстваме живи и може да бъде катализатор за намиране на неща, които се надяваме да намерим в себе си.“ Спортът е свързан с преодоляване на препятствия, казва той; ако тези предизвикателства и битки съществуват в спорта, те биха могли да съществуват и в реалния живот.

Вие сте по-мотивирани да спортувате

Уайланд казва, че наблюдаването на играчите по терена може да вдъхнови децата също да излязат и да играят. Te може да са заредени с енергия след вълнуващ мач и да са вдъхновени да играят навън и да подражават на любимите си играчи като Лионел Меси или Килиан Мбапе.

Възрастните също могат да се включат в действието, като насочат вълнението си от гледането на Световното първенство в следващата си тренировка. Зилмър дава един ценен съвет – да свържем поведения с висока вероятност (дейности, които обичаме да правим) с поведения с малка вероятност (дейности, които не искаме да правите). Така че, ако възнамеряваме да тренираме, но нямаме мотивация, можем да помислим за следващия мач като за награда – например, да направим кратка разходка (или някакво по-тежко натоварване), за да „заслужим“ да гледаме следващия мач.